Йордановден, 6 януари – обичаи, вярвания и трапеза

Какво празнуваме на 6 януари

На 6 януари православната църква чества Богоявление – спомена за Кръщението на Исус Христос в река Йордан. В народния календар денят носи няколко имена: Йордановден, Водици, Кръстовден, Водокръщи, Нейтка. Всички те насочват към едно и също – водата, която на този ден се освещава и според народа получава особена сила.

В най-ранните векове на християнството Рождество Христово и Богоявление са били отбелязвани заедно като един празник. По-късно двете събития се разделят и Богоявление остава на 6 януари – денят, в който църквата извършва Великия водосвет, наричан от народа „кръщаване на водата“.

Навечерието: третата кадена вечер

Вечерта срещу Йордановден е последната от трите „кадени“ вечери на зимния празничен цикъл (след Бъдни вечер и Васильовден). Семейството сяда около постна трапеза, която стопанинът прекадява, както и в предходните две вечери. Свещта, горяла на масата, не се хвърля – прибира се и се пази, защото според поверието предпазва къщата от гръм.

Същата вечер на масата се чупят орехи и по ядките им се гадае какво здраве ще има всеки през годината. Народът вярва още, че в тази нощ небето се отваря и всяко искрено желание, изречено тогава, ще се сбъдне.

Обичаи и трапеза за Йордановден - Богоявление — Обичаи и трапеза за Йордановден – Богоявление

Краят на мръсните дни и началото на сватбите

Освещаването на водата затваря периода от Коледа до Йордановден – дванадесетте „мръсни“ или „погани“ дни. Според старите представи тогава по земята се скитат нечисти сили, сред тях и караконджолите, които плашат и тормозят хората. Затова през тези дни не се излиза нощем, жените не перат, не предат и не мият. Щом водата бъде осветена, забраните отпадат и злите сили, както се вярва, губят властта си.

Йордановден има и друго значение за селския живот: от него започва времето за сгледи, годежи и сватби, което продължава чак до Сирни заговезни.

Водосветът и хвърлянето на кръста

Сърцевината на празника е обредът с водата. След сутрешната служба свещеникът, придружен от богомолците, отива до река, езеро или чешма и хвърля кръста във водата. Младите мъже скачат да го извадят. Вярва се, че който пръв го хване, ще бъде здрав цялата година, а хората го даряват за смелостта му. В освещаването участва цялото село, защото всеки иска да получи от благодатта на деня.

След това свещеникът потапя китка босилек в светената вода и ръси с нея хората, домовете и добитъка. Всеки отпива глътка и отнася малко светена вода вкъщи. Там тя се съхранява до следващия Йордановден и по стар обичай се ползва с вяра, когато в семейството има болен. С нея се измиват домашната икона и палешникът, на който е горял тамянът през трите кадени вечери.

Студът също се тълкува: ако кръстът или босилекът замръзнат, докато свещеникът ги държи, се смята, че годината ще бъде здрава и берекетна за всички.

Според поверието именниците се къпят в студената вода за здраве и едва след това посрещат гостите си. На мястото, където е паднал кръстът, по стар обичай идват да се измият и болни хора с надежда за изцеление.

мълчана вода - Богоявление — мълчана вода – Богоявление

Совойница и мълчана вода

В Търновско и в Родопите е запазен момински обичай, наречен совойница. Две от момите се преобличат – едната като булка, другата като младоженец – и заедно с дружките си обикалят къщите. В ръцете на „булката“ има китка босилек и съд с мълчана вода: вода, налята в пълна тишина, без нито една дума, която тук наричат „совойнишка“. С нея момите поръсват всеки дом.

Къщите, през които е минала совойницата, се смятат за пречистени и свещеникът не ги обхожда. Така момите символично прогонват мръсните дни от селото.