Време за прочитане - 5 мин.

Трифон Зарезан – 1 Февруари (14 Февруари стар стил)

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

Трифоновден именници: ЛОЗА, ЛОЗАН, ЛОЗО, ЛОЗИНА, ЛОЗАНА, ЛОЗЕН, ЛОЗЕНА, ЛОЗКА, СЕКУЛ, ТРИФОН

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря)
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря)

С обръщането на църковния календар от стар в нов стил много празници се оказали откъснати от религиозния си корен. Типичен пример са селските сборове, които пак се празнуват на утвърдената дата, въпреки че денят на светеца закрилник на селото в църковния календар вече е друг. Спрямо празника Трифон Зарезан, обаче, тази хватка не е проработила. Повечето лозари продължават да си го празнуват по старому на 14-ти февруари. Някъде по изключение го отбелязват два пъти, веднъж на 1 февруари (по нов стил) и втори път на 14-ти, а има и благочестиви хора, които, вдъхновени от виното сливат двете дати и прекарват в безметежно веселие и дните между тях.

Всъщност канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите.

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Св. Трифон
Св. Трифон

Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244) от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций (249-251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му няма една дума нито за лозя, нито за вино.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята
Свети Трифон се счита за пазач на лозята

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Един от обичаите на този ден: рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Меси се хляб - пресен или квасник
Меси се хляб – пресен или квасник

Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича„зарязване“. След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение. “Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар.

Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.

Царят отговаря на благословията с “Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:
40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог“, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал: “Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон – Симеоновден. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Вижте и:⤵️
Трапезата на Трифоновден
Традиции и обичаи за Трифоновден
Трифоновден