Повече за безсънието и разстройствата на съня
Еднократното безсъние – след преумора или ден, изпълнен с неприятни преживявания, тревоги, препиване, обилно хранене вечер, при смяна на спалното помещение или леглото – е изживяно от всеки.
То се преодолява сравнително леко. Честото му повтаряне обаче може да доведе до невротично безсъние. Сънят е повърхностен, неспокоен, изпълнен с кошмарни сънища и чести събуждания.
Заспиването е трудно. Невротикът мисли за следващия ден, когато след краткотрайния не ободряващ сън ще се събуди с главоболие, отпадналост, лошо настроение и самочувствие, намалена работоспособност. В тези случаи разстройствата на съня са упорити и продължават дни и седмици.
Страдащият с основателна тревога мисли за следващата нощ, която няма да му донесе търсената в съня почивка. При някои фирми на невроза вялостта и сънливостта, които изпълват деня, заедно с прекалено лесната уморяемост не довеждат нощем до лесно заспиване и ободряващ сън.
Разстройството в съня наблюдаваме и при много телесни заболявания – преди всичко при висока температура, при инфекциозни болести. При хипертонична болест (особено в началните й стадии) и високо кръвно налягане, дължащо се на бъбречни или сърдечни заболявания, безсънието е постоянен спътник.
Да решите обаче, че страдате от мозъчна атеросклероза в първите месеци след пенсионирането единствено по този симптом, е прибързано и неуместно. Касае се за изработения трудов навик за рано ставане, който всеки добре познава и поради който в деня на седмичната почивка човек се събужда в поределения час без будилник…
Смущения в съня се наблюдават у жените в критическата възраст. При продължително професионално отравяне у работниците, които имат досег с олово, живак и др, безсънието е често оплакване.То е важен симптом и на редица психически заболявания.
Предпазването от безсъние е сложен, комплексен и индивидуално обусловен проблем. Еднократното епизиодично безсъние е във ваши ръце. В такива случаи трябва да се избягват ярки впечатления преди заспиване , които могат да се получат и при четене на книга.
На интелектуалния работник освен твърдо определения час за лягане (индивидуално избран, но фиксиран!) бихме препоръчали изключване на напрегната работа в късните часове на нощта. Когато това е неизбежно, ранните утринни часове са за предпочитане.
Не без значение са и удобното легло, и чистото спално бельо, и добре проветрената и хладна стая, както и продължителния интервал между вечерята и заспиването.
Лечението на невротичното безсъние при всички случаи е работа на лекаря-специалист. Тук освен хигиенни мерки – вечерна разходка, водни процедури, избягване на дразнещи разговори, алкохол, чай и кафе – идват на помощ и сънотворните лекарства. Еднакво неправилни са становищата , че тези лекарства са съвредни – „отравят” бавно организма, както и обратното, че без тях спокойният сън е невъзможен.
Едно е сигурно – в поределен период от лечението на невротика безсънието е по-вредно от „меките”, сигурно действащи сънотворно лекарства. Те се дават строго индивидуално при постоянно проследяване на дозата и въдействието им от лекуващия лекар.
От древни времена водолечението е имало успех при облекчаване на безсънието. Могат да се ползват съвсем прости процедури- например потапяне на крайниците в гореща вода преди сън, топъл (не горещ!) душ или вана. И тук обаче последната дума има лекарят.
С успех се ползува и курортолечението: Наречен, Банкя, Овча купел, Вършец. Напоследък се говори много за морелечение на безсънието при ползуване на слънчева и морска баня до 9 часа , както и нощни къпания, последвани със спане на морския бряг. Активната физкултура, преди всичко туризъм, е донесла облекчение на много страдащи от смущения в съня.
Лечението с медикаменти и психотерапия е строго индивидуално и винаги трябва да бъде провеждано от лекар.