Не пропускайте нашите публикации като се
Списък на българските владетели през вековете
Списък на всички български владетели през вековете и до наши дни.
Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен препис на „Именник на българските канове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“ произлизаща от Централна Азия е разпространено най-вече сред монголите и тюрките.
Титла | Име | Династия | Династичен герб | Години на управление | Бележки |
---|---|---|---|---|---|
Прабългарски племенни вождове | |||||
Хан | Авитохол | род Дуло | — | ок.153 – ? | |
Хан | Ирник (Бел-Кермек/Ернак) | род Дуло | — | 455 – 465 | Отъждествяван със сина на Атила |
Хан | Заберган | род Дуло | — | 550 – 562 | Кан на кутригурите българи. Наследява трона на аварския каган Кандик |
Хаган | Баян | род Дуло | — | 562 – 602 | Първи хаган на авари и българи. Наследява трона на българския кан Заберган |
Владетели на Велика България | |||||
Хан, патриций) | Органа | род Дуло | — | 602 – 630 | Регент на утигурите |
Хан | Гостун | род Ерми | — | 630 – 632 | |
Хан (патриций) | Кубрат (Курт) | род Дуло | — | 632 – 665 | Основател на Велика България |
Хан | Батбаян (Безмер) | род Дуло | — | 665 – 668 | |
Владетели на Първата българска държава | |||||
Хан | Аспарух | род Дуло | — | 681 – 700 | Основател на Дунавска България. Син на кан Кубрат |
Хан (кесар) | Тервел (Тривелий) | род Дуло | — | 700 – ок. 718 | Най-вероятно син на кан Аспарух |
Хан | Кормисош (Кормесий) | род Дуло | — | ок. 718 / 738 | |
Хан | Севар | род Дуло | — | 738 – 753 | Убит от боилите за провизантийска политика |
Хан | Винех | род Вокил | — | 753 – 760 | Убит заедно с рода си за провизантийска политика |
Хан | Телец | род Угаин | — | 760 – 763 | Убит от боилите след военно поражение |
Хан | Сабин | род Вокил | — | 763 – 765 | Детрониран от народен събор за провизантийска политика |
Хан | Умор | род Вокил | — | 765 – управлява само 40 дни | Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика |
Хан | Токту | род Вокил | – | 765 – управлява няколко месеца | Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация |
Хан | Паган | неизвестен род | — | 765 – 766 | Убит от слугите си за провизантийската си политика |
Хан | Телериг | неизвестен род | — | 766 – 777 | |
Хан | Кардам | неизвестен род | — | 777 – 803 | |
Хан | Крум (Крун) | неизвестен род, може би Дуло | — | 803 – 814 | Пръв владетел от Крумовата династия |
Хан (канасубиги) | Омуртаг | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 814 – 831 | Син на кан Крум |
Хан (канасубиги) | Маламир | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 831 – 836 | Син на кан Омуртаг |
Хан | Пресиян I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 836 – 852 | Племенник на кан Маламир |
Княз | Борис I (Михаил) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 852 – – 889 – княз | Син на кан Пресиян |
Княз | Владимир (Расате) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 889 – 893 | Първороден син на княз Борис I |
Цар | Симеон I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 893 – – 927 – василевс на българите и ромеите | Син на княз Борис I и брат на княз Владимир |
Цар | Петър I (Свети цар Петър) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 927 – 969 | Син на Симеон I |
Цар | Борис II | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 969 – 971 | Първороден син на цар Петър I |
Колективно наместничество на комитопулите | Давид, , Самуил | — | 971 – 977 | ||
Цар | Роман | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 977 – 997 | Син на цар Петър I, брат на цар Борис II |
Цар | Самуил* – | Комитопули, | — | 997 – 1014 | |
Цар | Гавраил Радомир* | Комитопули, | — | 1014 – 1015 | Син на цар Самуил |
Цар | Иван Владислав | Комитопули, | 1015 –1018 | Братовчед на цар Гаврил Радомир | |
Княз | Пресиян II-Фружин* | Комитопули, | — | 1018 | Син на цар Иван Владислав |
Владетели при въстания срещу византийската власт | |||||
Цар | Петър II (Делян) | Комитопули, | — | 1040 – 1041 | Син на цар Гаврил Радомир |
Цар | Петър III (Константин Бодин) | Комитопули, | — | 1072 | |
Владетели на Втората българска държава | |||||
Цар | Петър IV (Тодор) | Асеневци | — | 1185 – 1197 | |
Цар | Иван Асен I (Белгун) | Асеневци | — | 1190 – 1196 | Брат на цар Петър IV |
Цар | Иванко | Асеневци | — | 1196 | Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец |
Цар | Калоян (Йоаница) | Асеневци | — | 1197 – 1207 | Брат на царете Асен и Петър |
Цар | Борил | Асеневци | — | 1207 – 1218 | Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян |
Цар | Иван Асен II | Асеневци | 1218 – 1241 | Син на цар Иван Асен I | |
Цар | Коломан (Калиман) I Асен | Асеневци | — | 1241 – 1246 | Регентски съвет |
Цар | Михаил II Асен | Асеневци | — | 1246 – ок. – 1256 – цар | Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно |
Цар | Калиман II | Асеневци | — | 1256 | |
Цар | Ростислав Михайлович | тъст на Михаил II Асен | 1256 – 1261 | ||
Цар | Мицо Асен | Мицо / Асеневци | — | 1256 – 1263 | |
Цар | Константин I Асен | Тих / Асеневци | — | 1257 – 1277 | |
Император | Яков Светослав | Асеневци | — | 1262 – 1276 | |
Цар | Ивайло (по прякор Бърдоквата) | ? | — | 1278 – 1279 | |
Цар | Иван Асен III | Мицо / Асеневци | — | 1279 – 1280 | Син на цар Мицо Асен |
Цар | Георги I Тертер | Тертеровци | 1280 – 1292 | | |
Цар | Шишман I | Шишмановци / Асеневци | — | 1280 – 1313 | Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново |
Цар | Смилец | Смилец | 1292 – 1298 | | |
Цар | Йоан Смилец | Смилец | 1298 – 1300 | Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир | |
Цар | Чака | татарин, потомък на / Тертеровци | — | 1299 – 1300 | |
Цар | Теодор Светослав (Светослав Тертер) | Тертеровци | 1300 – 1321 | | |
Цар | Михаил | Тих / Асеневци | — | 1301 | Син на Константин I Асен и Мария Палеологина |
Цар | Георги II Тертер | Тертеровци | 1321 – 1322 | | |
Цар | Михаил III Шишман Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1323 – 1330 | |
Цар | Иван Стефан | Шишмановци / Асеневци | — | 1330 – 1331 | |
Цар | Иван Александър | Шишмановци (Срацимировци) | — | 1331 – 1371 | |
Цар | Белаур | Шишмановци / Асеневци | — | 1331 – 1336 | Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново |
Цар | Михаил Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1354 | Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново |
Цар | Иван Асен IV | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1349 | Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав |
Цар | Иван Срацимир | Шишмановци (Срацимировци) | 1336 – – 1396 – цар | Обявен за съцар. Управлява Видинското царство с прекъсване | |
Цар | Шишман II | Шишмановци / Асеневци | — | 1341 | Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция) |
Цар | Иван Шишман | Шишмановци (Срацимировци) | 1371 – 1395 | Управлява Търновското царство | |
Цар | Иван Асен V | Шишмановци (Срацимировци) | — | 1371 – 1388 | Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен |
Цар | Фружин | Шишмановци (), потомък на Иван Шишман | 1393 – 1417 | Управлява Търновското царство за кратко, после е в изгнание | |
Цар | Константин II Асен | Шишмановци (Срацимировци) | 1396 – 1422 | Управлява Видинското царство с прекъсвания | |
Владетели при въстания срещу османската власт | |||||
Цар | Шишман III | Шишмановци (), вероятно потомък на Фружин | 1598 | | |
Княз | Ростислав Стратимирович | Шишмановци (Срацимировци) | 1686 | | |
Крал | Карпош | — | 1689 | | |
Владетели на Третата българска държава | |||||
Княз | Александър I Батенберг | Батенберг | 17 април 1886 | | |
Княз | Валдемар Датски | Олденбургови, (Дания) | 29 октомври 1886 | Избран за княз от III ВНС, но отказва престола | |
Княз / цар | Фердинанд | Сакскобургготски | 7 юли 1918 – цар | | |
Цар | Борис III | Сакскобургготски | 3 октомври 1943 | Син на княз/цар Фердинанд | |
Цар | Симеон II | Сакскобургготски | 28 август 1946 | Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г. |
Източник: wikipedia
Вижте и:
Български защитни имена
“Оренда” – зарежда с енергия и сила
Български пословици и поговорки