Следсватбените обичаи у българите: разбулване, забраждане и повратки

Обичаи

С венчавката сватбата не свършвала. В традиционния български бит следвали още няколко обреда, чрез които невестата постепенно ставала част от новия дом и рода на съпруга си. Най-важните сред тях били разбулването, забраждането, прекратяването на обредното мълчание и поредицата гостувания при близките. Във всяка област имало свои подробности, затова тук описваме най-често срещаните варианти.

Български следсватбени обичаи и обреди
Български следсватбени обичаи и обреди

Разбулването на невестата

Обредът бил известен още като открив, откриване или разкриване. Най-често се правел в неделя след венчавката, преди първата брачна нощ, а на други места – в понеделник, след като младата булка отиде за вода.

Къде и как се сваляло булото

Обикновено разбулването ставало в къщи, но можело да се извърши и на открито – под зелено плодно дърво или под трендафил, в градината на двора, при дръвника или при кладенеца. Булката сядала с лице на изток, към изгрева на слънцето.

Булото почти никога не се сваляло с ръка. За това служели сурови пръчки от плодно дърво, шипка или трендафил, понякога жегъл, а по-рядко точилка, вретено, кавал или тръстика. Изборът не бил случаен – плодното дърво и зеленината били знак за плодовитост и живот.

Най-тържественият миг били благословиите на кума, който пожелавал на младото семейство здраве, челяд и берекет. Свалено, булото се мятало върху плодно дърво или се хвърляло на покрива на къщата.

Забраждането – знак на омъжената жена

Веднага след разбулването идвало забраждането. Невестата получавала бяла забрадка, която в народния бит отличавала омъжената жена от момата. От този ден тя я носела до края на живота си.

Още през първия ден младата булка започвала да помага в домакинската работа на новото семейство – така на практика влизала в новата си роля.

Краят на обредното мълчание

След сватбата невестата започвала да общува със семейството и рода на младоженеца. Първите ѝ разговори обаче не били обикновени, а част от обред – те слагали край на т.нар. говеене, обредното мълчание, което тя пазела към новите си близки.

И младоженецът спазвал подобно говеене – към родителите на момата. То продължавало до сватбата или до т.нар. „повратки“.

Повратките и другите гостувания

Повратки се наричало първото гостуване на младото семейство в дома на родителите на булката. То ставало в първата неделя след сватбата.

След това идвал ред на други посещения:

  • у кума – за прошка;
  • у стария сват;
  • у девера и у останалите близки.

В някои краища имало забрана младоженците да работят известно време след сватбата. Затова гостуванията се сгъстявали и за един ден понякога се ходело у трима различни роднини на момъка.

Признаването на новото семейство

Едва когато всички тези обреди бъдели изпълнени, общността приемала младите за истинско семейство. От този момент те започвали самостоятелен живот, а невестата вече била пълноправна част от новия род.

Коментари

Още от тази категория