Фасул, леща и грах заменят месните белтъчини, зеле и ряпа регулират метаболизма на организма.
Постите не бива да рушат баланса и хранителната хомеостаза на организма. С други думи, да не нарушават вътрешната среда, която постигаме с правилното балансирано хранене.
Енергиен баланс означава с храната да се внасят толкова калории, колкото се изгарят. Освен това балансът е между основните хранителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати. Съотношението съответно трябва да е 1:1:4.
Човек може да се откаже продължително време то месото, без това да е за сметка на неговия организъм. Ако обаче не консумира продължително време млечни продукти и яйца, той се лишава от пълноценен белтък, в който се съдържат 9 важни аминокиселини. Белтъкът изгражда всички клетки в организма. Той, за разлика от въглехидратите, има градивнопластична фунция.
Аминокиселините изграждат имунните тела – с други думи, пряко отговарят за имунитета. Имунните клетки имат кратък живот, разрушават се бързо и трябва да се заменят с нови. За да ги възтанови, организмът трябва да разполага с градивни елемнти. А те идват от незаменимите аминокиселини на животинския белтък. Тези аминокиселини изграждат и всички хормони. Недостигът им води до хормонален дисбаланс, който се отразява както на мъжа така и на жената. Той е особено опасен за подрастващите, за това те не бива да постят продължително или да спазват строго вегетарианство.
Освен това тези белтъци издраждат всички ензими, които извършват функциите на клетъчно ниво. Едни ензими вкарват хранителни вещества в клетката, други са й нужни, за да ги изведат от нея. Всички кръвни клетки които осъществяват “транспортните” функции, също са изградени от белтък. Така че всички жизнено важни дейности на организма се нуждаят от този белтък. Когато той е в дефицит страда мозъчната дейност.
Белтъчените по време на пости се компенсират с боб, леща, грах и соя. Тези продукти осигуряват най-добрия растителен белтък. Ядат се много плодове, зеленчуци, които доставят витамини, минерали и регулират метаболизма на веществата в организма.
Ако обаче няма животински белтък, целият този механизъм работи на празен ход. На организма му е нужен баланс. Всяко нарушаване на баланса е посегателство. Житото, булгурът, просото, елдата, киноата и царевицата също се препоръчват като алтернатива на месото. Орехи, бадеми, фъстъци, лешници, кедрови ядки или шамфъстък са отлична алтернатива на животинските белтъчини. Освен това те съдържат и много други полезни за организма вещества.
Въглехидартите можем да си набавим от пълнозърнестия хляб и картофите. Ако държите на строгия пост, може да си приготвите тестени продукти без яйца. Без проблем може да похапвате мед. Заложете на сезонните зеленчуци. Особено подходящи в момента са салатите, спанакът, киселецът и копривата. Направете си салата от зеле, моркови и цвекло, коята ще ви зареди с полезни вещества и витамини.
Хапвайте и лук, който действа като наторален антибиотик и пази от настинки и други вируси. Организмът ни се нуждае от 9 жизненоважни и незаменими аминокиселини, които той не може да произвежда и затова трябва да му ги предоставяме чрез храната.
Някои от тях може да си набавим, като консумираме зърнени и бобови храни едновременно. В зърнените дефицитната аминокиселина е мизин, която присъства в бобовите. В бобовите дефицитна е аминокицелината метионин, на която са богати зърнените храни. Може да хапвате ориз с грах, нахут с булгур, леща с просо или с варено жито.
Можем да приложим още един трик, за да не страда организмът ни от липса на желязо, когато не ядем месо. В растителните храни се съдържа жизненоважният елемент, но той е усвоим от 5 до 7%. Ако искаме да го напрвим около 20-22% усвоим, е добре да го консумираме заедно със зеленчуци, които са богати на витамин С.
Вижте още и ⤵️
Петрови пости
Храненето през великденските пости
Храна вместо таблетки: противовъзпалителни продукти
