Обичаи за Цветница

Цветница е подвижен празник, който се чества в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден.

Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот. В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки.

На Цветница 2026, Връбница празнуват имената (именници)

АГЛИКА, БИЛЯН, БИЛЯНА, БОЖУРА, ВИОЛА, ВИОЛЕТА, ВЪРБАН, ГРОЗДАН, ГРОЗДА, ДАФИНА, ДАФИНКА, ДАФИН, ДАФНА, ДАФНЕ, ДЕЛЬО, ДЕЛЯН, ДЕЛЯНА, ДЕТЕЛИН, ДЕТЕЛИНА, ЖАСМИНА, ЖАСМИН, ЗДРАВКА, ЗДРАВКО, ЗЮМБЮЛА, ЗЮМБЮЛ, ИВА, ИВАНА, ИВАНКА, ИГЛИКА, КАЛИН, КАЛИНА, КАЛИЯ, КАМЕЛИЯ, КАРАМФИЛ(А), ЛАТИН, ЛАТИНА, ЛИАНА, ЛИЛИЯ, ЛИЛИ, ЛИЛЯНА, ЛИЛЯН, ЛИЛА, ЛОЗАН, ЛОЗА, ЛОЗО, ЛОЗИНА, ЛЮЛИН, МАЛИНА, МАЛИН, МАЛИНКА, МАРГАРИТА, МАРГАРИТ, НЕВА, НЕВЕНА, РАЛИЦА, РЕНЕТА, РЕНИ, РОЗА, РОЗАЛИНА, РОЗАЛИЯ, РОЗМАРИ, РОСА, РОСЕН, РОСИЦА, РУЖА, ТЕМЕНУГА, ТЕМЕНУЖКА, ТРЕНДАФИЛ, ТРЕНДАФИЛА, ТРЪНКО, ТРЪНО, ТРЪНКА, ЦВЕТА, ЦВЕТАН, ЦВЕТИ, ЦВЕТАНКА, ЦВЕТЕ, ЦВЕТЕЛИН, ЦВЕТЕЛИНА, ЦВЕТИН, ЦВЕТИНА, ЦВЕТОЗАР, ЦВЯТА, ЦВЯТКО, ЦВЯТО, ЯБЛЕН, ЯБЛЕНА, ЯБЛЕНКА, ЯБЪЛКА, ЯВОР, ЯГОДА, ЯСЕН, ЯСНА, БОЖУР, ВИОЛИНА, ВЪРБА, ВЪРБАНА, ВЪРБИНА, ВЪРБИНКА, ГЕРГИНА, ГРОЗДАНА, ГРОЗДАНКА, ДАЛИЯ, КАРАМФИЛ, КАРАМФИЛА, КАРАМФИЛКА, КИТКА, ЛАТИНКА, ЛОЗАНА, ЛОЗЕН, ЛОЗЕНА, ЛОЗКА, МАЛИНКО, МАРГА, МАРГЕРИТА, НЕВЕН, НЕВЯНА, РОЗЕН, РОЗИНА, РОЗИЦА, РОСИНА, ТРЕНДАФИЛКА, ЦВЕТАЛИНА, ЦВЕТАНА, ЦВЕТИАНА, ЦВЕТИЛ, ЦВЕТИЯНА, ЦВЕТКО, ЦВЕТКА, ЦВЕТОЗАРА, ЦВЕТОМИЛА, ЦВЕТОМИР, ЦВЕТОМИРА, ЦВЕТОСЛАВ, ЦВЕТОСЛАВА, ЦВЯТКА, ЦЕНЬО, ЦЕНЮ, ЯВОРА, ЯВОРИНА, ЯГОДИНА, ЯГОДИНКА, ЯСМИН, ЯСМИНА, Билка, Билко, Билина, Билчо, Билян, Биляна, Роса, Росан, Росица, Росен, Росена

Какви са традициите и обичаите на Цветница:

На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.

През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника – Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.

Празникът на цветята се свързва с библейската история за влизането на Христос в Йерусалим в дните преди Пасха, когато хората го посрещат, като хвърлят в краката му палмови клони и цветя. Традицията обаче се е изменила и вместо палмовото листо се използват върбови клонки, които се откъсват на Лазаровден и се носят в църквата, за да бъдат благословени.

Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини.

От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.

Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.

Според християнския обичай вярващите оставят върбовите клони и цветята, които носят, по иконите, особено върху празничната икона, а след края на литургията получават от свещеника върба, която е осветена сутринта на празника. Тези върбови клончета се занасят у дома и се поставят върху кандилото или домашната икона. Много често тези клончета се сплитат на колелце – т.е. венче.

В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват.

Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“. Когато се зададе  градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността.

В много райони с осветена в църквата върба се опасват около кръста, за да не ги боли или когато имат такива болки слагат на кръста си венчето от върбови клони. От тези венчета слагат и в нощвите, за да няма в брашното червеи.

Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.

В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.

Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена на цветя и техните производни.

Кумиченето на Връбница

На Цветница следобед, а в някои райони – след приключване следобеда на Лазаровден, възрастни жени отвеждат лазарките на реката за да си изберат кумичка или кума. Всяко момиче свива венец от върба, наричан търкалце или колелце. После пускат венците едновременно в реката и пеят специална песен:

„Лаленце се люлее сред зелени ливади,
не е било лаленце, ами е било детенце.
Майка му го будеше:
Стани, стани, детенце,
за да видиш лазарки!“

Момата, чието венче отплува най-далеч, става кума/кумичка. Момичетата я понасят на ръце и с песни към селото. До Великден те не разговарят с нея ако я срещнат и не й минават пътя – т.е. говеят й. На Втория ден от Великден те й отиват на гости, „за да ги опрости“ и тогава за първи път й проговарят. Носят й в дар специален обреден хляб кукла, в средата на който има червено яйце. Майката на кумата/кумичката приготвя трапеза за лазарките и те престават да говеят пред нея.

В Софийско кума се избира, като лазарките теглят чоп. В някои села поставят върху дървена бухалка за пране на дрехи толкова залци, колкото са лазарките и ги пускат по течението – момата, чийто залък стигне най-далеч, става кума. След това всички отиват в дома й, като по пътя кумата шета (играе), а останалите пеят: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. В дома на кумата разделят получените при лазаруването дарове, след което сядат на обща трапеза. В района на Добруджа кумиченето се изпълнява не за да се избере кума на лазарките, а за да се види коя мома първа ще се омъжи първа, респективно втора и т.н. до края на годината според това чий венец отплува най-далеч.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Поверия за Цветница
Букет на масата за Цветница
💌 Пожелания за Цветница
Трапезата на Цветница
Великден