Заговезни: какви са петте заговявания и с какво се различават

Какво означава „заговяване“

Думата заговезни идва от „заговявам“ – последния път, в който преди пости се яде блажна храна. Така се наричат църковните празници, отбелязвани в деня преди да започне някой от многодневните постове. В годината има пет такива дни и всеки от тях отваря различен пост, затова не бива да се бъркат.

• Месни заговезни – последното ядене на месо преди Великия пост;
• Сирни заговезни – последното ядене на млечни храни и яйца преди Великден;
• Петрови заговезни – преди Петровия пост;
• Богородични заговезни – преди Богородичния пост;
• Коледни заговезни – преди Коледния пост.

Първите три са подвижни и винаги се падат в неделя, защото датата им зависи от Великден. Последните две имат постоянни дати: Богородичните са на 31 юли, а Коледните – на 14 ноември. Ако някоя от тези дати съвпадне със сряда или петък, които са постни дни през седмицата, се спазват указанията на църковния календар за съответната година.

Месни заговезни

Месни заговезни се падат в неделята, която е точно осем седмици преди Великден. Затова датата им се мени всяка година. Тази година празникът е на 7 март 2027 г. (неделя).

Името е съвсем буквално: вечерта семейството сяда на богата трапеза с месо, а след нея месото се оставя настрана чак до края на Великденския пост.

В съботата преди празника е Голямата задушница. В цялата страна жените ходят на гробищата и за помен на мъртвите раздават хляб, тестени ястия, сирене и варени яйца.

Сирни заговезни

Седмица по-късно, в неделята седем седмици преди Великден, идват Сирни заговезни. Тази година ги отбелязваме на 14 март 2027 г. (неделя). От понеделник след тях започва Великият пост.

Прошка

Вечерта роднините се събират на обща трапеза. Преди да седнат, по-младите целуват ръка на по-възрастните и им искат прошка за всички обиди и грешки през годината, а старите им прощават. Така всеки влиза в поста с чиста съвест.

Трапезата и хамкането

На масата по традиция има баница със сирене, варени яйца, риба и бяла халва с орехи. Децата най-много чакат хамкането: на конец, вързан за тавана или за дълъг прът, се окачва парче бяла халва (на някои места – варено яйце). Конецът се завърта в кръг, а участниците се опитват да го хванат само с уста, без помощта на ръцете.

Сирнишките огньове

Най-яркият обичай на празника са огньовете. Наричат ги още сирници, оратници, оруглици. Преди вечерята ергените палят големи огньове от слама, съчки и шума по височините около селото, а по-малките момчета – от 8 до 14 години – правят свои огньове по улиците.

Колкото по-висок е пламъкът, толкова по-добре: вярва се, че докъдето стига светлината му, дотам през лятото няма да падне градушка. Ергените, а на места и мъжете, жените и децата прескачат огъня – според поверието за здраве и за да не ги хапят бълхи.

Момчетата приготвят и оратници – пръчки, разцепени в единия край, в който се затъква слама. Запалват я и въртят пръчката над главите си, като изричат наричания и благословии.

Последното хоро преди Великден

Хората, които се играят на Сирни заговезни, затварят зимния празничен цикъл. По време на Великия пост хоро не се играе. Изключение прави само буенецът – буйно, несключено хоро, което момите в Източна България играят през поста. До Великден не се правят и сватби.

Тъй като се падат на прага между зимата и пролетта, обредите на Сирни заговезни имат преди всичко пречистващ и предпазващ смисъл.

Петрови заговезни

Петровите заговезни откриват Петровия пост, който продължава до празника на светите апостоли Петър и Павел. Постът е установен по примера на апостолите, които постели, преди да тръгнат да проповядват (Деян. 13:3), и от особена почит към двамата първовърховни апостоли.

Петрови заговезни отбелязваме на 27 юни 2027 г. (неделя).

Богородични заговезни

За разлика от повечето заговезни, Богородичните не са в неделя, а на 31 юли. С тях започва августовският Богородичен пост. Той е кратък – две седмици, до Голяма Богородица на 15 август. Смисълът му е човек да се пречисти и да отвори душата си за почитта към Божията майка.

Коледни заговезни

Есента също има своето заговяване. След Архангеловден и задушницата преди него, на 14 ноември идват „Коледните заговелки“. Това е последният ден, в който може да се яде месо преди Рождество.

На следващия ден започват 40-дневните коледни пости. Те завършват на 24 декември с постната трапеза на Бъдни вечер.