Петрови заговезни – последният ден преди Петровия пост

Какво представляват Петровите заговезни

Петровите заговезни са църковен празник без постоянна дата. Те винаги се отбелязват в Неделята на всички светии – първата неделя след Петдесетница. Още на следващия ден, в понеделник, започва Петровият пост, затова заговезните са последният ден, в който на трапезата се слагат блажни ястия.

Тъй като Петдесетница зависи от Великден, и Неделята на всички светии се мести всяка година. Оттук идва и особеността на този пост: в някои години той трае няколко седмици, а в други – само няколко дни.

Дата на именния ден

Петрови заговезни отбелязваме на 27 юни 2027 г. (неделя).

Защо се казват „заговезни“

С думата заговезни християните наричат деня, след който започва период на въздържание от блажна храна. Православният календар познава няколко такива дни:

• Месни заговезни и Сирни заговезни – свързани с Великия (Великденски) пост; първо се спира месото, а седмица по-късно и млечните храни;
• Петрови заговезни – преди поста, който води към празника на апостолите Петър и Павел;
• Богородични заговезни – преди Богородичния пост;
• Коледни заговезни – преди постите, които подготвят за Рождество Христово.

Откъде идва Петровият пост

Църквата е въвела този пост като подражание на самите апостоли. В Деянията на апостолите се разказва, че преди да тръгнат на проповед, те постели и се молели (Деян. 13:3). Постът е и израз на особена почит към двамата първовърховни апостоли – Петър и Павел, чиято памет се чества в края му.

Връзката с Петдесетница не е случайна. Точно в този ден, според Новия завет, апостол Петър за първи път проповядва пред множеството в Йерусалим. Хората, чули апостолите да говорят на различни езици, ги мислели за пияни, а Петър обяснил, че са изпълнени със Светия Дух, и призовал слушателите към покаяние. Думите му стигнали до сърцата на мнозина – около три хиляди души повярвали в Христос и били кръстени още същия ден. Така се ражда първата християнска общност.

Колко трае и докъде продължава

Началната дата на поста се изчислява от Петдесетница, а крайната е неподвижна. Постът продължава до вечерното богослужение в навечерието на Петровден, който винаги е на 29 юни. Когато Великден е късно, постът се свива до броени дни; при ранен Великден се проточва за повече от месец.

Какво се яде по време на поста

Петровият пост е от облекчените. Ето основните правила:

• не се консумират месо, яйца и млечни продукти;
• в сряда и петък се пости по-строго, без риба;
• в останалите дни от седмицата рибата е разрешена;
• на 28 юни, в деня преди празника, постът е строг – освен ако се падне в събота или неделя, когато се позволяват олио и вино;
• ако самият празник на светите апостоли Петър и Павел се случи в сряда или петък, рибата също е позволена.

Еньовден – празник по средата на поста

Колкото и кратък да е понякога, Петровият пост почти винаги обхваща още един голям празник – Еньовден на 24 юни. Той съвпада с лятното слънцестоене и народът го нарича още „сред лето“.

Корените му са езически, но с времето църквата го свързва с рождението на св. Йоан Кръстител. В този ден се берат билки, палят се огньове, а хората се къпят на изгрев слънце. Подобни обичаи и вярвания има из цяла Европа и в основата им стоят три представи: силата на билките, закрилата на огъня и очистващото действие на водата.

Имен ден на Петрови заговезни?

Петрови заговезни не е имен ден. Петър, Павел и сродните им имена празнуват на Петровден – 29 юни, деня на светите апостоли, с който завършва Петровият пост.

За празника на апостолите ще намерите поздрави в нашата колекция пожелания за имен ден.

Вътрешни препратки