Поверия за Гергьовден

Поверия и забрани за Гергьовден

Гергьовден е един от най-харесваните празници в България, който се празнува на 6 май. Това е денят който е посветен на Св. Георги Победоносец. Този ден е обявен за официален празник в България, както и за Ден на храбростта и на Българската армия, когато се освещават бойните знамена и се прави водосвет за здравето на военнослужещите ни.

Гергоьвден се чества и като празник на овчаря и на хората, занимаващи се с овцевъдство, защото според народните поверия Св. Георги е покровител на стадата, овчарите и земеделците.

На Гергьовден празнуват имената (именници)

ГАЛИН, ГАЛИНА, ГАЛЯ, ГАНА, ГАНКА, ГАНЕТА, ГАНЕТКА, ГАНИ, ГАНЧО, ГАНЬО, ГАНИТА, ГЕОРГИ, ГЕОРГИН, ГЕРО, ГЕТО, ГИНЬО, ГОЦЕ, ГОШО, ГЕОРГИЯ, ГЕРГАН, ГЕРГАНА, ГЕРИ, ГЕРГИНА, ГЕРГО, ГЕРДА, ГИНА, ГИНКА, ГИРГИНА, ЖОРЖ, ЖОРЖЕТА, ЖОРО

Ето и поверията и забраните за празника:

• Ако Гергьовден се пада в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е.

• Вярва се, че на този ден може да се направи магия срещу болести с помощта на конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти, като червеният цвят остава на ръката, а той символизира здраве. Смята се, че трендафилът гони болестите.

• Срещу болки в кръста трябва да вържете на него върба или дрян (в краен слузай може и стръкчета ечемик). Ако пък поставите клонче от глог на кръста си, ще се предпазите от болки докато работите.

• Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила –вярва се, че ако безплодни жени се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

• Ако чак на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.

• Вярва се, че силата на водата и цветята е силно застъпена в поверията за Гергьовден. Поради тази причина всички се закичват със свежи цветя и се къпят в росата или реката, за да могат да се възползват максимално от силата на природата, която се отключва в този ден. Поверието гласи, че който се изкъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през цялата година, а болните получават изцеление от т. н. “лява вода” – мястото, на което реките завиват наляво. Водата която е събрана на този ден се използва и за гадаене, баене и за лечение на болни очи. Задължително е тя да е събрана от място, в което са се къпали млади жени преди изгрев слънце.

• Вярва се, че вечерта на Гергьовден заровеното в земята имане „играе“, танцува със син пламък и може да бъде открито.

• Обчарите приготвят кравайчета и обикалят с тях три пъти кошарите с добитъка, за да предпазят от болести и зли очи, най-вече животните.

• За да не пада гръм и да не вали градушка, някой пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището.

• Най-често на този ден става така нар. „кръстоноше”, при което с икони, хоругви, църковни и народни молитвени песни народът и свещеникът заобикалят границите на селското землище. Това става и се прави за плодородие и за пазене от градушка.

• Болните хора вярват, че ако се проврат три пъти под вековно дърво, ще оздравеят.

• Против главоболие, жените носят китка, която е направена от коприва на челото си.

• Ако вали в денят на Св. Георги, значи, че годината ще е плодородна.

• Поверието гласи, за да има плодородие, да ражда земята, в нея се заравя първото боядисано червено яйце от изминалия Великден, като преди това с кръвта на закланото Гергьовско агне се поръсва гадината, нивата, за да носи плодородие.

• Ако на този ден мравките не излизат от мравуняка, означава, че не се чака добро през годината.

• Някъде се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.

• На Гергьовден ден се препоръчва сутринта на гладно да се пие студена вода, тъй като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.

• Най-възрастната жена в дома трябва да плесне лекичко децата с клонче коприва по краката, докато са още в леглата. Това се прави, за да бъдат здрави и да не ги настига злото през годината. Същото това действие може да се изпълни и от първия събудил се в дома, който да плесне по ходилата всички останали.

• Има поверие, според което по вътрешностите на жертвеното агне може да се гадае за бъдещото плодородие: ако сърцето и дробът са пълни с кръв – пълна ще и годината. По далака пък се гадае каква ще бъде зимата: ако е червен – предстоящата зиме ще е лека. Вярва се също, че сърцето и черният дроб имат магическа сила, която трябва да остане в къщата, затова те се сваряват и всеки от семейството хапва по малко за здраве, сила и берекет.

• След изяждането на агнето, трябва да запазите кокалчето от предния му десен крак и да го задържите в дома си до следващия Гергьовден. То ще ви служи като мощен талисман, който да предпазва от уроки дома и близките ви.

• В някои райони на Източна България има поверие младите булки да стоят прави в началото край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците.

• Има поверие за гергьовските люлки, според което трябва да се връзват само на сурово /зелено/ дърво, а не на сухо, защото който се люлее на сухо – съхнел. На места вярват, че колкото по-нависоко отива люлката, толкова по-високи ще бъдат житните класове.

• Има поверия, което гласи, че Гергьовската свещ, която се пази до иконата цяла година, предпазва нивите и реколтата от градушка – щом загърми се изнася навън и се запалва.

• Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.

• Има поверие, че ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.

• Вярва се, че веселието, доброто настроение и богата трапеза на този ден, могат да донесат здраве и берекет през цялата година. Играят се ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.

• На празника никой не бива да спи и трябва да стане рано, за „да не вземе на агнетата съня“.

• На Гергьовден не се два нищо от къщи, за да не излезе берекетът от дома. И най-вече сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. Освен това се смята за лоша поличба и да поискаш сол или закваска от съседа.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Гергьовденски вицове
Гергьовден – молитва, поверия, гадания
Обичаи и традиционна храна за Гергьовден
Поверия и ритуали на Гергьовден
Пожелания за Гергьовден
Трапезата за Гергьовден