Поверия и забрани за Великден

Великденски поверия: яйца, поздрави и стари забрани

Празникът на Възкресението е съпроводен с много народни поверия. Разказите за яйцата, късмета и забраните за работа са част от традиционната култура, а не сигурни предсказания.

Великден е подвижен празник. Източната и западната традиция използват различни календарни изчисления и датите им невинаги съвпадат.

В християнската религия на Възкресение Христово се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката му с лунния календар, последният е подвижен празник, затова и Великден променя датата си, винаги след деня на пролетното равноденствие.

Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват празника според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните. По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.

Дата на именния ден

Великден – дата, история, символи и обичаи на Възкресение Христово отбелязваме на 2 май 2027 г. (неделя).

Поверия и забрани за Великден

Вярва се, че първото червено яйце, заровено в средата на нивата, я пази от градушка.

Черупките от яйцата, които първи се чукат, се залепват на горния праг на вратата, защото се вярва, че така предпазват от „всяко зло, което би влязло в къщи“.

По яйцето от предишния великден се гадае за семейството: „пълното показва пълна къща, кухого – лошо“, т.е., ако не е развалено, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това яйцето не се изхвърля, а се заравя в земята някъде близо до дома. Някъде го хвърлят в река.

Смята се, че в нощта срещу Великден не трябва да се вдигат шум и скандали, за да не се привличат злини и негативни енергии към дома.

През Велика Сряда не се работи никаква женска работа – плетене, шиене, тъкане.

На Велики Четвъртък не се впряга добитъкът за оран или за каквато и да било работа, за да не падат градушки. Тази забрана важи за всички следващи шест четвъртъци, също наричани Велики

На Велики Петък, денят, в който е бил разпънат Исус Христос, не се работи, смята се, че работата на този ден ще донесе само беди.

Според поверието, дете, родено през Страстната седмица и особенно – на Великден, ще е късметлия във всичко и няма да се оплаква от липса на добро здраве.

Вярва се, че ако човек успее да занесе запалената свещ до дома си, ще има късмет, здраве, ще е пречистен и щастлив, а в дома му ще има само благоденствие.

Някъде свещта от великвенската служба, която се заняся до дома, се запазва, защото се вярва, че помага, ако се запали когато гърми. Другаде пък се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря още същата нощ.

Според поверието, първото боядисано яйце е задължително червено и се вярва, че то има магическа сила.

Вярва се, че този, чието яйце излезе най-здраво, т.е. „борец“, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве през цялата година.

Според народното вярване на Великден цяло яйце не се яде или поне първото да не е цяло изядено /наведнъж/, за да не излизат пъпки и циреи през годината.

Смята се, че яденето на яйца по време на Великден не само увеличава мъжката сила, но и укрепва здравето.

Цветът на яйцето е от голямо значение, защото ако намериш първо синьо яйце няма да е на късмет, а червеното яйце носи щастие.

Смята се, че на Великден са верни всички любовни поверия. Ако си ударите лакътя някъде, бившият ви любим все още не може да ви забрави и ще направи всичко, за да ви върне.

Поверия за Великден

Великден – Традицията повелява

Пожелания за Великден

Великден – традиции и обичаи за празника