Повече за българските имена

Личните имена на българите са възниквали или са възприемани през различни епохи.

Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

С настаняването на Балканския п-в българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корени. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънски. Старите имена от тракийски и латински корени можем да приемем за втори пласт.

С идването на Аспаруховите българи е навлязъл и трети пласт лични имена. Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни. Някои днешни български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.

С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.

Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.

Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко, и то преминали през гръцки.

Всички тези имена съставят четвъртия пласт в българската антропонимия.
Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети сред българите. Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др. Тези турски имена и прякори съставят пети пласт.

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появило личното име Венелин, което всъщност е фамилно име на руския писател историк Юрий Венелин. Малко по-късно, а и след Освобождението зачестява името Александър, заради руския император Александър ІІ, и Владимир – неговия син.
Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или покойници.

След Октомврийската революция у нас се появили лични имена Ленин, Будьони или техни производни — Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, в годините на социализма – Петилетка.

Увлечението по имена на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята още не е казала последната си дума.
Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно — Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.

Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния седмия, ще съставят имената от думи, които означават предмет – Телефонка, Салфетка, Грамофонка.

В по-ново време и киното стана извор на лични имена. Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция, но това е тема за други изследвания.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна граница между тях — пожелателни и защитни. 

Пожелателни имена

В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.
Живот и здраве: Живко, Здравко
Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин
Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен
Сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди
Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен
Физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен
Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:
Цветя: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан
Билки и треви: Билян(а), Детелин(а)
Дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен
Птици: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол
Небесни светила: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница

Защитни имена

Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт.

Защитните имена са няколко вида: 
а) От глаголен корен “стоя, трая”: Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян
б) От дума, която означава здрав, твърд, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко
в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан…
г) “Грозни” имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо
д) Имена свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, “подхвърляли” го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.
е) Търсене на име: Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза “Търся име” вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.
ж) Защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.
Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон – “щастливец” са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение “тих”.

Имената на календарните светци – еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.
Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече “дар от Бога, Божи дар”, кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други.

Как българите избирали имена на децата си? 

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.
Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.

От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща — Петко.

Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената.

Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.

Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща. 

Когато дедето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.

С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и др.

Вижте още и ⤵️
Български защитни имена
Списък на българските имена през вековете
Повече за българските имена