Трапеза за Гергьовден – агне, погача и рецепти

Гергьовден на 6 май – празник на светеца, армията и овчаря

Денят на св. Георги Победоносец, мъченик за християнската вяра, Българската православна църква отбелязва на 6 май. У нас Гергьовден е и официален празник – Ден на храбростта и Българската армия, а в народния календар е известен още като Празник на овчаря. Затова и трапезата му е тясно свързана със стадата, пролетта и първите пресни продукти на годината.

Важно е да се каже от самото начало: описаните по-долу ястия са част от празничната традиция, а не задължително меню. Всяко семейство подрежда масата според възможностите и вкуса си – агнешкото е типично за деня, но не е условие празникът да е истински.

Агнето – сърцето на гергьовската маса

По стар обичай за празника се коли агне, и то първото, родено през годината. Преди това животното се храни със зелена трева и се напоява с вода. После се пече цяло – в някои краища пълнено с ориз и дреболии – и, закичено със зелено клонче, се занася в църквата за освещаване. Другаде свещеникът прекадява агнето направо там, където е подредена трапезата, заедно с всички останали ястия.

Когато се раздават осветените храни, всяка домакиня дава от тях „за здраве и берекетна година“, и според обичая непременно трябва да има парче от плешката.

Трапезата за Гергьовден - агнешка дроб чорба — Трапезата за Гергьовден – агнешка дроб чорба

Общата трапеза „на зелено“

В миналото Гергьовден не се празнувал само у дома. Цялото село сядало заедно на открито – в църковния двор, на оброчището, край кръст или манастир извън селото, а нерядко и до кошарите. Тази обща маса се наричала трапеза „на зелено“ и била съпроводена с песни, музика, хора и игри.

Към печеното агне хората добавяли още много обредни храни:

обредни погачи, специално омесени за празника;
прясно сирене – на Гергьовден то се прави за първи път през годината и не се соли, защото според поверието така млякото на овцете няма да пресъхне;
овче кисело мляко, мляко с ориз и баници;
зелена салата, пресен чесън, коприва;
вино и ракия.

И сиренето, и останалите ястия се окичват със зеленина – клонки от бук и глог, стръкове билки. Зеленото е символ на пролетта и на силата на новата година в природата.

Гергьовският хляб и обичаите около него

Особено почитано място на масата има обредният гергьовски хляб. Обикновено се меси в навечерието, по-рядко сутринта на самия празник. За него се приготвя нов квас – вярвало се е, че така овцете ще бъдат млечни. Нощвите преди месенето се изстъргват със сребърна гривна или сребърна монета.

Водата за тестото донася млада булка или мома. Тя е или „мълчана“ (донесена, без да се проговори по пътя), или „цветна“ – с потопени в нея цветя и билки. Месенето поема същата булка или стопанката на дома, облечена празнично и закичена с китка, вързана с червен конец.

Погачите са от три вида:

за празничната трапеза;
за обичаите, които се правят в кошарата;
за раздаване „за здраве“.

Докато тестото втасва, то се покрива с червена кърпа или с женска риза – поверието казва, че така ще се раждат повече женски агнета. Отгоре се поставя китка. Хлябовете се украсяват с отпечатъци от кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с фигурки от тесто, които разказват за празника: кошара, агънца, овчар, овчарска гега.

Какво да има днес на масата

Голямото общоселско празненство днес е рядкост, но смисълът на трапезата остава същият – около нея трябва да се събере цялото семейство. Освен агнешкото е хубаво масата да е отрупана със зеленина и пресни зеленчуци: млад лук, репички, марули. Поднасят се прясно мляко, сирене и извара – най-добре домашни – и, разбира се, обредна погача.

Който иска да спази традицията изцяло, може да добави агнешка дроб сарма, варено жито, баница и вино. Едно правило от старите времена също си заслужава да се помни: на Гергьовден мляко, сирене и извара не се дават назаем на никого.