1 ноември – Ден на народните будители: история и смисъл на празника

Всяка година на 1 ноември България отдава почит на хората, които в продължение на векове са пазили и събуждали българското самосъзнание – книжовници, учители, свещеници, просветители и революционери. Денят на народните будители е официален празник, а в училищата и университетите той е неучебен.

Кои са народните будители

Мнозина от тях не са били нито богати, нито знатни. Повечето са обикновени селски учители и свещеници, които със словото си – от амвона, в килийното училище, по-късно в читалището – успявали да разпалят у хората чувство за общност и достойнство. Именно тази работа подготвя почвата за националното пробуждане.

Просвещението на народа има пряка връзка с национално-освободителното движение. След Освобождението и образованите хора, и обикновените българи осъзнават, че без възрожденските писатели и революционери нямало да има кой да събуди решимостта на народа да се бори за собствена държава.

Сред най-почитаните будители

Списъкът на хората, които днес наричаме будители, е дълъг и обхваща няколко века.

Начело стои свети Иван Рилски, а след него – по азбучен ред:

• Васил Левски;
• Владислав Граматик;
• Георги Стойков Раковски;
• Григор Пърличев;
• Григорий Цамблак;
• Димитър и Константин Миладинови (братя);
• Димитър Кантакузин;
• Добри Чинтулов;
• Иван Вазов;
• Иван Селимински;
• Йоасаф Бдински;
• Константин Костенечки;
• Любен Каравелов;
• Матей Граматик;
• Неофит Бозвели;
• Неофит Рилски;
• Паисий Хилендарски;
• Петър Богдан;
• Петър Парчевич;
• поп Пейо;
• Стефан Караджа;
• Хаджи Димитър;
• Христо Ботев.

Разбира се, това са само някои от имената – будителите са много повече.

Как се ражда празникът

Признателността към будителите съществувала много преди празникът да бъде узаконен. Градове и села кръщавали на тяхно име улици, училища и читалища, но имало желание за общ ден, в който цялата страна да ги почита.

Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г. Истинският тласък идва през 1922 г., когато министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага на Министерския съвет 1 ноември да бъде обявен за Ден на българските народни будители. Следват няколко стъпки:

• 28 юли 1922 г. – Министерството на народното просвещение издава окръжно № 17 743. С него 1 ноември се определя за празник на будителите (цитатът от окръжното е по-долу);
• 31 октомври 1922 г. – Министерският съвет приема постановление за обявяване на празника;
• 13 декември 1922 г. – XIX Обикновено народно събрание гласува допълнение към Закона за празниците и неделната почивка;
• 3 февруари 1923 г. – цар Борис III подписва закона, с който Денят на народните будители влиза в сила.

Ето как окръжното от лятото на 1922 г. описва смисъла на новия празник:

„празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“

Оттогава до 1945 г. празникът се чества в цялата страна като общонационален.

Защо точно 1 ноември

Изборът на датата е свързан с календара. През 1916 г. България приема Григорианския календар за държавен, но Българската православна църква, поради зависимостта си от Цариградската патриаршия, продължава да служи по Юлианския. Така 1 ноември по новия държавен календар съвпада с 19 октомври по стария църковен – деня на свети Иван Рилски Чудотворец, най-почитания български светец и един от първите будители.

Забраната и тихото честване

През 1945 г. комунистическата власт отменя празника. Паметта за него обаче не изчезва. На много места денят продължава да се отбелязва неофициално. В района на Пирдоп например учениците от началните класове правели фенерчета с букви от българската азбука, осветени отвътре. Облечени празнично, често в народни носии, децата минавали с тях през селището пред очите на всички.

Възстановяването през 1992 г.

След години на прекъсване традицията е възродена. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание приема Закон за допълнение на Кодекса на труда, с който 1 ноември официално става Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения. Идеята за възстановяването е на историка и обществен деец проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Как се отбелязва днес

Днес на този ден училищата не работят, но не за почивка, а за празник. Организират се тържествени събрания, вечери, посветени на Възраждането, и концерти на читалищните самодейни състави. Пред паметниците на будителите се поднасят цветя. Денят е и добър повод всеки сам да си припомни някого от тези хора и делото му. Защото будителите не са само исторически фигури от учебниците – те са хората, благодарение на които днес четем, пишем и мислим на български.

На същата дата православната църква почита светите Козма и Дамян Асийски.

Разгледайте и останалите празници през месеца.

Пожелания за Деня на народните будители