Време за прочитане - 7 мин.

Еньовден – 24 юни

Имен ден празнуват имената: ЕНЧО, ЕНЬО, ЙОАН, ЙОАНА, ЙОАННА, ЯНА, ЯНАКИ, ЯНЕ, ЯНИ, ЯНИНА, ЯНКА, ЯНКО, ЯНЧО, ЯНКУЛ, ЯНЧУЛ, БИЛЯН, БИЛЯНА, Билян, Биляна, ДЕНА, ДЕНКА, ДЕНИЗА, ДЕНИС, ДЕНИСЛАВ, ДЕНИЦА, ДЕНИСЛАВА, ДЕНКО, ДЕНЧО, Дена, Денка, Денко, Деница, Деньо, Денчо, ДЕЯ, ДЕЯН, ДЕЯНА, Деян, Деяна, ДИЯН, ДИЯНА, Диян, Дияна, ДАЯНА

Изберете Пожелания за имен ден

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на , когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Ритуали

Отнемане на плодородие от чужда нива или добитък.

За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който ѝ е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Бране на билки

Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то Еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Легенди

Според, народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена . За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Традиции

Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за , женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Християнски празник

На 24 юни църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

Двата празника в своето изражение от фолклорния и църковния календар се преплитат, а корените им са дълбоко залегнали от фолклорна гледна точка в традициите на повечето славянски народи.

В Русия празникът е известен под името Ива́н Купа́ла, но по-скоро се свързва с езическите си препратки. Купала представлява вид кукла, специално подготвена за празника, която ритуално се удавя във вода. Палят се и големи огньове, а младите ги прескачат за плодородие. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Задължително на Еньовден е и нощното къпане за здраве през цялата година до деня на следващото лятно слънцестоене.

В Полша аналогията на българския Еньовден е Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ), като отново се палят огньове, които се прескачат, хората се къпят в реките нощем, а момите се закичват с венци от цветя.

В България освен нощното къпане, на Еньовден се счита, че е най-подходящо през нощта да се берат и билки, тъй като имено тогава те имат най-голяма . Рано сутринта всички жени баячки и магьосници отиват сами да берат билките си, които трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име“.

„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“… според народните поверие точно на този ден започва началото на зимата, а слънцето е най-високо за последен път тази година. Хората вярват, че това е така, защото на сутринта на Еньовден слънцето се сбогува с земята, която ще види едва догодина.

Точно на изгрев слънце, всеки от нас трябва да застане и да се обърне с лице към слънцето, а през рамо да наблюдава сянката си. Ако вижда цялото си отражение в земята, то той ще бъде здрав през цялата година. Половината сянка вещае болест или по-крехко здраве.

Пак на този ден се вярва, че водата се зарежда с магическа сила. Слънцето за последно се окъпва в нея, а след това се отърсва и по земята пада вълшебна роса. За това и традицията повелява днес хората да се къпят в течаща вода.

Този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) – това са думите, които можете да чуете от старите хора. Счита се, че на Еньовден нивите и земите не трябва да се обработват, а всеки прекрачил забраната ще бъде „наказан“ с унищожаване на реколтата от Св. Еньо, разгневен, че стопанинът не е уважил празника му.

В България е известна и традицията на т.нар.Еньова була. Според обичая всички моми от селото се събират в една къща където пременят като малка булка дете на 5-6 години.

Задължителна част от облеклото са червената връхна дреха, както и забулването с червено було, а главата окичват със сребърни пари и венец от цветето еньовче. За да се помолят на Св Еньо за плодородие и здраве, момите пеят еньовденски песни, обикаляйки нивите, селото, чешмите и кладенците, а малката булка носят на ръце.

Отново според народните поверия водата на Еньовден на залез слънце придобива магически свойства. Традицията повелява при пълно мълчание (за да не се отнеме от чудотворната й сила от шума на човешки гласове) от сладки водни извори да се налее„мълчалива вода“, а след това да се пие за здраве и да окъпе в нея малкото дете от семейството. Неженените моми пък оставят в нея китките си, а на сутринта гадаят по тях кой ще е техният жених.

Ако пък в земята имазаровено имане, в нощта срещу Еньовден на скришното място от земята излиза син камък.

Имени дни през този месец

Източник: http://bg.wikipedia.org