Какви са поверията за Атанасовден?

На 18 януари православните християни честват Атанасовден.

Поверия за Атанасовден
Поверия за Атанасовден

Според народното поверие светците Антоний и Атанасий са братя. Свети Атанасий, според народните поверия, е покровител на зимата, снега и студа.

Вярва се също, че зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летният Св. Атанас го облича, за да дойде зимата.

Атанасовден е известен още като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.

На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.

Също така не трябва да варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

От днес зимата си отива, а лятото се приготвя да дойде. “Иди си зимо, идвай лято!” – се провиква на днешния ден господаря на снеговете и ледовете Свети Атанасий Велики.

На Атанасовден празнуват имената (именници)

АТАНАС, АТАНАСКА, АТАНАСИЯ, НАСА, НАСКА, НАСКО, НАСО, НАСЬО, НАСЯ, ТАНАС, ТАНАСКА, ТАНО, ТАНЬО, ТАНА, ТАНЧО, ТАНЯ, ТАСЕ, ТАСКО, ТАСО, ТАСКА, ТАША, ТАШО, ТАШКО, ТИНА, ТИНКА, ТИНКО, ТРАЯН, ТРАЯНА

Ритуали за Атанасовден

Който не е успял да заколи на Коледа прасе може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и за женитба, играят хоро.

Св. Атанас се приема като християнизирана версия на небесния, зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.

Във някой райони срещу Атанасовден на открито във параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачят се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и брашлян в чест на идващата пролет.

Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светецът показват на зимата, че не се страхуват от нея и чакат лятото. Представата за светеца, като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челата на децата. Курбаните са лични и общоселски.

Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да се опита от всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.

Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак. Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести.

Жените масово пекат и раздават питки (благи, медени) намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото на питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките деца.

Забожда се босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина. Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още „слава“, „светец“), в чест на християнският патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.

Извършва се ритуала побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас, като братя близнаци.

Вярвало се е, че не бива да се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

На Атанасовден не се работи нищо – за предпазване от шарка, обриви и язви.

Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката, да не ги нападат мечки.

Забранено е впрягане на добитък.

След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее и от други болести.

Любимата храна на всички болести, зли сили, демони, бродници и орисници са питките с мед.

Народът ни ги оставя, за да бъде умилостивено злото., за да се настроят демоните с добро, за да опитат от храната и да си отидат в далечните леговища. Оставят се на пътища и кръстопътища, на усойни и непристъпни места, на покрива на къщата или до главата на новородено.

Предания за Атанасовден

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала „побратимяване„, които се изпълнява и на Ивановден.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: „Иди си, зимо, идвай пролет„.

Традиции за Атанасовден

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка.

Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести.

Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

И днес жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им.

Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Трапезата за Атанасовден
Пожелания за Атанасовден
Обичаи и традиционна храна за Атанасовден