Бъдникът на Бъдни вечер – обичаи, поверия и символика

Дървото, което гори цялата свята нощ

Бъдникът е сред най-старите и най-натоварени със смисъл символи на коледния цикъл. Това е дебел дънер или голямо парче от ствол, което се слага в огнището и се пали на Бъдни вечер. Огънят му трябва да не угасва през цялата нощ. В много къщи, особено в градовете, обичаят днес почти не се спазва, но си струва да припомним как е протичал и какво е означавал.

В различните краища на България дървото носи различни имена. В Североизточна и Източна България го наричат бъдняк или коладник, а в Западна България – бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор.

Избор и отсичане

За бъдник най-често се взема дъб, бряст или круша. Изборът е отговорна задача и се пада на мъжете в дома – обикновено на най-младия мъж в семейството. Не всяко дърво става: то трябва да е здраво, хубаво и достойно за най-светлата нощ в годината.

В много села мъжете се събират на Игнажден (20 декември), образуват дружини и заедно отиват в гората да отсекат бъдниците си, които после всеки отнася у дома.

Съществува и строга забрана: според поверието отсеченият ствол не бива да докосва земята. Затова го носят внимателно, без да го пускат.

Миросване

Преди да бъде запален, в бъдника се пробива отвор, в който се налива вино или се слага тамян. Това действие се нарича миросване. То е придружено от обредни песни, които момците в дома изпълняват – в тях се пее за дървото, по което ще слезе от небето Млада Бога. Най-възрастната жена в семейството поръсва дънера с жито.

Внасяне в дома

Когато момъкът внася бъдника, между него и домашните се води кратък ритуален разговор. Той пита:

„Славите ли Млада бога?“

Семейството отговаря:

„Славим, славим, добре дошъл!”

А стопанинът завършва с думите:

„Аз вкъщи и Бог с мене!“

Отношението към бъдника по време на целия обред е като към живо същество – посреща се, приветства се, почита се.

Огънят и гаданията

Паленето на бъдника е самостоятелен ритуал и с него започва празничната трапеза на Бъдни вечер. Дървото трябва да изгори изцяло, а на сутринта жаравата се залива с вино.

Хората внимателно наблюдават как гори огънят, защото по него се гадае за идната година:

• ако пламъкът е буен и хвърля много искри – чака ги богата реколта;
• ако бъдникът изгори напълно и се превърне в пепел – знак за добро;
• ако остане недогорял и почернял – предвещава зло.

Силата на въглените и пепелта

На всичко, което остане от бъдника – неизгорели клончета, въглени и пепел, – се приписва магическа сила. По стар обичай те се пазят цяла година и се използват в народни обреди, включително в лечебни практики, които днес помним само като част от поверията.

В някои краища угаснал въглен от бъднивечерския огън се слага в гнездото, където мътят кокошките, с вярата, че те ще снасят много яйца.

Какво символизира бъдникът

Вярва се, че светлината и топлината на бъдника олицетворяват раждането на новото Слънце и идването на Спасителя Иисус Христос. Обредът е тясно свързан с момента на зимното слънцестоене, когато денят започва отново да расте – затова народът го нарича и Слънцеповрат.

Тълкуванията на изследователите са различни. Едни свързват паленето му с представата за възраждането на Слънцето. Други виждат в бъдника световното дърво – посредника между небето и земята, дървото на живота, което носи плодородие. Общото между всички обяснения е идеята за плодородие и обновление, толкова важна точно в тази повратна точка на годината.

Да запазим обичая

В много райони горенето на бъдника отдавна е излязло от ежедневието. И все пак този стар ритуал заслужава да бъде разказван и предаван нататък, за да го познават и бъдещите поколения – дори само като символичен дънер в камината на Бъдни вечер.