Бъдни вечер: обреди, гадания и символите на святата нощ

Статии

Нощта, в която целият народ бди

Вечерта преди Рождество Христово е първата от трите кадени вечери в народния календар. Името ѝ – Бъдни вечер – се обяснява по два начина. Едните го извеждат от „бдение“, другите – от „бъдеще“, „бъднини“. И двете тълкувания водят към едно и също: в тази нощ хората бдят в очакване на чудото, което предстои, и се грижат за онова, което им носи идната година.

ритуали за Бъдни вечер
ритуали за Бъдни вечер

Когато природата затаява дъх

Народното предание разказва, че в деня преди Коледа всичко живо замира в очакване. Птиците млъкват, листата престават да шумолят, реките спират своя ход.

Само три създания не се подчинили – кукувицата продължила да кука, трепетликата да трепери, а реката – да тече. Затова Божията майка ги наказала:

  • кукувицата да се обажда само три месеца в годината – от Благовец (25 март) до Еньовден (24 юни);
  • трепетликата да трепери вечно, без листата ѝ да намерят покой;
  • реката да криволичи из тесни и криви пътища.

Новото слънце и новият Бог

В Бъдни вечер се срещат двата пласта на българската вяра. Древната езическа представа за раждането на новото слънце се слива с християнската радост от раждането на Спасителя. Общото между тях е идеята за обновлението на света и надеждата за добро. Затова всички обичаи на вечерта имат три основни цели: да надникнат в бъдещето, да опазят дома от беди и да осигурят плодородие.

Обредите на вечерта

Бъдникът

Най-важният символ на празника е бъдникът. Това е дебело дърво – най-често дъб или круша, – което стопанинът на всяка къща сам отсича и внася в дома. Бъдникът олицетворява младия Бог, който ще се роди, и плодородието, което се очаква с него. Огънят и дървото, разбирано като космическа връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса в тази нощ. Бъдникът се миросва, за да има плодородие и добър живот.

Малките коледари

Първи носят добрата вест коледарчетата – момчета на възраст от 8 до 12 години. Те обикалят от къща на къща, чукат с дряновите си тояжки по прага и изричат благословията:

„Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“,

Домакинята ги посреща със сито, пълно с жито, поръсва ги със зърна и ги дарява с кравайчета. Децата благославят и край огнището, защото се вярва, че там всяко добро наричане се сбъдва.

Обредният хляб

В центъра на трапезата стои обредният хляб, известен с различни имена – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Меси го девойка или млада булка, облечена празнично и закичена с китка босилек, чемшир или червено мушкато.

Хлябът се замесва с мълчана вода – вода, донесена без нито една дума по пътя. Брашното се пресява три пъти, през три сита. Освен хляба за празника се месят хлябове и за пчелите, и за овцете. Питата се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстчета и други. С водата, в която жената е измила ръцете си и точилката след месенето, се поръсват кошерите.

Питата за Бъдни вечер
Питата за Бъдни вечер

Трапеза върху слама и покана към светците

В миналото масата се нареждала върху слама – в памет на сламата в яслите, където е положен новороденият Христос. След като трапезата бъде прекадена, стопанинът излиза на двора с хляба, върху който гори свещ, и с чаша вино в ръка. Той кани на вечеря светците, които повеляват летните бури и градушки – Илия, Вартоломей и Герман. Целта е да ги умилостиви, за да пощадят нивите през лятото.

Разчупването на питата

Питата се чупи високо над главата, за да израснат високи класовете в нивата. Първото парче се залива с варено жито и вино и се отделя за къщата, второто – за Света Богородица. След това всеки от семейството получава своя дял, като първи се дава на мъжете. Бащата и останалите хвърлят нагоре по няколко житни зърна, „за да се роди и стане толкова голямо житото“.

Дълго бдение край трапезата

На трапезата се седи дълго, за да имат време магическите знаци и посланията към съдбата да се сбъднат. Ако някой все пак трябва да стане, той се движи приведен – като дърво, натежало от плод. Накрая всички стават едновременно, за да узреят житата по едно и също време. Има и още едно поверие: колкото по-рано седне семейството на масата, толкова по-рано ще узрее житото.

След вечерята

От всяко ястие се отделя по хапка за починалите близки, която на сутринта се занася на гроба.

Когато масата се вдигне, част от сламата се запалва на най-високото място наоколо. Който пръв запали своята, на него най-рано ще узрее житото. Вярва се също, че докъдето стига светлината от този огън, дотам през лятото няма да бие градушка. Останалата слама се слага по плодните дръвчета, за да родят повече.

Бъдникът гори през цялата нощ и домът пази огъня да не угасне.

Въглени, вода и вълнена нишка

Живи въглени от бъдника се пускат във вода, прекадена същата вечер. Тази вода се пие като защита от злите сили – особено през Мръсните, или Погани дни между Коледа и Водици.

Жените изпридат тънка нишка. Част от нея носят у себе си заедно с малко вълна, а с останалото увиват кошерите – за да се „увиват“ пчелите около тях и да не отлитат на чуждо място.

Какво не бива да се прави

  • Момите за женене не месят хляба. Ако се омъжат през годината, вярва се, че ще отнесат плодородието от бащината къща.
  • Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят.
  • Който седи на трапезата, не бива да се оглежда много – иначе рано ще побелее.

Гадания за новата година

Парата в питата

Ако сребърната монета попадне в парчето за Богородица или в това за къщата, годината ще бъде много добра за цялото семейство.

Името на бъдещия любим

Момата и момъкът, които искат да узнаят за кого са отредени, трябва незабелязано да се измъкнат от трапезата и да подслушат какво се говори у съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още през празниците.

Гадания и предсказания
Гадания и предсказания

Бръшлянът под възглавницата

Листа бръшлян от трапезата се слагат под възглавницата. Ако на сутринта са още свежи и зелени, вярва се, че човекът, който е спал върху тях, ще бъде здрав през годината.

Въглените

Зад палешника – широкото заострено желязо на ралото, наричано още ралник или лемеж – се оставят живи въглени, всеки от които е наречен за определена култура. На сутринта се гледа какво е станало с тях. Много пепел предвещава богата реколта, а почернелият въглен – лоша.

Със същия способ се гадае и за времето. Дванадесет въглена се наричат на дванадесетте месеца и по пепелта се разбира кои от тях ще бъдат благоприятни за посевите и за хората. А ако на сутринта пепелта от бъдника е много, много ще бъде и плодът по полето, и добитъкът.

Лукът и солта

Когато всички заспят, домакинята разрязва глава кромид лук, отделя дванадесет люспи и във всяка слага по две-три щипки сол. Нарича ги на месеците и ги изнася на покрива. На сутринта проверява: където солта се е стопила, месецът ще е дъждовен и плодороден, а където е останала суха и втвърдена – сух и безплоден.

Орехите

На Бъдни вечер се чупят и орехите, наречени за всеки член на семейството още на Игнажден. Цялата, едра и бяла ядка вещае на човека здраве и успешна година.

Какво казва времето на Бъдни вечер

  • Каквото е времето в тази вечер, такова ще бъде и през юли.
  • Облачна Бъдни вечер обещава добри пролетни посеви и много мед.
  • Ако облаците не се разкъсват през целия ден, вярва се, че годината ще донесе болести.
  • Снегът в тази вечер е знак, че пчелите ще се роят много.
  • Мъглата предсказва мъглива година.

Трапезата и нейните послания

Празничната трапеза на Бъдни вечер сама по себе си е магия за плодородие и късмет. Народните песни я наричат „шестредна“ и „седмопола“: представата е, че всяка трапеза се състои от шест по-малки, а всяка от тях – от седем реда. На масата се слагат храни, които набъбват при готвене, за да „набъбнат“ и късметът, и реколтата.

Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще бъде годината. Броят им обаче трябва да е нечетен – 7, 9 или 11. Всяко нещо на масата носи послание за изобилие: обреден хляб с парà, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав и дори бучка пръст от нивата. Чесънът пази от злото, медът е пожелание за сладък живот, а дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. В народната представа медът, пепелта и тамянът имат и лечебна сила.

Всички ястия са постни:

Приготвя се и пита или баница с късмети. В нея се скриват сребърна парà, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, сгънато бяло листче за учение и дрянови пъпки за здраве.

Трите обредни хляба

Обредните хлябове са три вида: първият е посветен на празника – боговица, богова пита, светец; вторият – на стопанството и къщата; третият е за коледарите. Да изпише и украси красиво хлябовете е било въпрос на чест за всяка стопанка – нещо като визитна картичка на дома. Най-честите шарки са кръсташка (релефна украса във формата на кръст), кръг, цвете и лък. Кръсташката означава ангелска, Божия сила, цветето – младост, а лъкът – мощ срещу нечистите сили, духовете и болестите.

Символите на Бъдни вечер

Солта

На трапезата задължително има сол – и то солницата се слага първа, преди всичко останало. Ако това не стане, вярва се, че е лошо и за къщата, и за децата.

Сол
Сол

За българина солта е нещо особено. „Къща без сол не бива“ – където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова стопанката внимава никога да не остане без сол и при нужда ще вземе назаем от съседите, а мъжът, тръгнал за пазар, първо пита има ли още сол, или трябва да купи.

Народът е облякъл в святост три неща – хляба, солта и виното. Те са земното отражение на Светата Троица и чрез тях човек се докосва до божественото. Затова:

  • когато след кръщенето донесат детето у дома, на прага го посрещат с пита, сол и вино – за здраве и имот занапред;
  • младоженците, върнали се от църква, хапват на прага по залък, натопен в сол, и отпиват вино – за сговор, обич и плодни години;
  • най-скъпите гости се посрещат с хляб, сол и вино – пожелание за радост, плодородие, лек живот и здраве в къщата.

Вярва се, че солта пази от лоша среща и уроки, от магии и от всякакви лоши влияния. Момите и булките носят у себе си малко сол от Бъдни вечер. Без сол не минават и баянията, защото според вярванията тя пъди болестите.

Сол не се дава след залез слънце, за да не отиде берекетът в чужда къща. Ако все пак се наложи, малко сол се пуска и в оцетника – вярвало се е, че двете заедно, солта и оцетът, пазят благополучието така, че никой не може да го развали.

Солта никога не се хвърля в огъня – тогава тя проклина и носи беди на дома и на онзи, който я е хвърлил. Клетвата в сол се смята за една от най-тежките. Ако някой се закълне така пред съда, вярвали са му, защото са били сигурни, че излъже ли, Господ сам ще го накаже – с онемяване, слепота, осакатяване или лудост.

Бъдникът – световното дърво

Бъдникът е образ на световното дърво. То дарява изобилие, свързва небето и земята и е път към света на прадедите. Дървото подрежда света в две посоки – хоризонтално, в четирите страни на света, и вертикално, в небе, земя и подземен свят. Дъбът, от който най-често се прави бъдникът, се смята за свещен. Славянските ни прадеди вярвали, че душите на мъртвите отиват при световното дърво. Крушата, вторият най-често избиран бъдник, е знак за изобилие и плод. В народното изкуство дървото понякога се заменя със стилизирана женска фигура – също символ на плодовитост и живот.

В народната поезия често се среща образът на дървото като двойник на човека: младите се сравняват с младо дръвче, болните – със сухо дърво, а старецът, глава на голямо семейство – с разклонено, „столовато“ дърво.

Миросването на бъдника е магия за плодородие и за укрепване на жизнените сили. В легендите за сътворението връзката между световете се поддържа от змея: с опашката си той свързва горния, земния и долния свят и държи земята. Като връзка с душите на мъртвите световното дърво присъства и в погребалните обичаи – на гроба на починал неженен човек, при т.нар. погребение-сватба, често се засажда дръвче.

Пепелта

Пепелта е мост между света на живите и света на мъртвите. Затова на пепелта от бъдника се приписва магическа лечебна и пророческа сила.

Земята

Бучката пръст на трапезата е знак за святост и чистота. Земята е истина и предизвиква истина – в миналото клетва с торба пръст била последното доказателство, че човек не лъже. Земята е и чиста: когато няма вода, човек може да си измие лицето с пръст.

Според вярванията земята е средният свят. През пещерите, тоест през недрата ѝ, може да се слезе в долния свят, а към горния водят пътища, до които стигат само орлите. Пръстта участва в много обреди. „Целунеш ли пръст, целуваш хляб“ – орачът при първата оран се прекръства и целува буца пръст. На други празници от питата се оставя за земята, полива се с вино, а в нивата се заравят кокошите кости. Заравянето на обредна храна е своеобразна жертва на земята и магия за плодородие. И при погребение в гроба се хвърля буца пръст, полята с вино и зехтин, за да приеме земята тялото.

Мълчаната вода

Водата, донесена в пълно мълчание, има особена магическа сила – също като водата, загребана наведнъж и донесена от „бащино и майчино“ момиче, тоест дете с живи родители, щастливо и закриляно. Нито една празнична трапеза не се прекадява, ако на нея няма вода.

Чесънът

Чесънът има апотропейна, тоест прогонваща сила. В народната вяра той е сигурна защита от уроки, магии и змии, гони злите сили, самодивите и болестите. Магическата му слава идва от езически времена, когато славяните поднасяли чесън в чаша на старите си богове.

Бръшлянът

Вечнозеленият бръшлян символизира здраве и дълголетие – затова и гаданията с него се отнасят точно до тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.

Дрянът

Народът смята дряна за най-здравото дърво след чемшира, затова той е символ на здраве и дълъг живот. Дрянът цъфти пръв, още в края на зимата, и така се свързва с младостта и радостта. Той играе важна обредна роля през целия новогодишен празничен цикъл – от дряновите тояжки на коледарчетата до сурвакниците.

Коментари

Още от тази категория