Васильовден на 1 януари – свети Василий Велики, сурвакане и късмети

▶

Васильовден – имен ден, който открива годината

Първият ден на годината е и първият голям имен ден – на 1 януари Църквата почита свети Василий Велики. Затова у нас датата е едновременно Нова година и Васильовден. Двете неща отдавна са се сплели в едно: поздравите за именниците вървят заедно с новогодишните обичаи, гаданията за късмет и празничната трапеза.

Дата на именния ден

Васильовден отбелязваме на 1 януари 2027 г. (петък).

Кой е свети Василий Велики

Свети Василий е живял през IV век и е бил архиепископ на Кесария Кападокийска. Той е един от най-видните учители на Църквата и заедно със свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст е почитан като един от Тримата светители. Неговото име носи и една от литургиите, които се служат в православните храмове. Василий почива на 1 януари 379 г. и затова паметта му се чества точно в първия ден на годината. На същата дата Църквата отбелязва и Обрезание Господне.

Василий остава в паметта на поколенията не само като богослов, но и като човек на милосърдието. В родната си Кесария той създава цял комплекс за грижа за бедни, болни и странници – един от първите подобни приюти в християнския свят. Написва и правила за монашеския живот, които и днес са основа на православното монашество. Затова прозвището „Велики“ не е случайно: то отразява едновременно ума, вярата и добротата му.

Новогодишната вечеря – „втората Коледа“

Вечерята срещу Нова година народът нарича втора Коледна вечеря. За разлика от постната Бъдни вечер, тази трапеза е блажна. Сред основните ястия са питата, баницата и свинската глава.

Питата

Новогодишната пита се прави без украса и се слага на масата още топла. Най-възрастният в дома прекадява трапезата, вдига питата високо, разчупва я и раздава парчетата по старшинство – от най-възрастния към най-младия.

Баницата с късмети

В баницата предварително се слагат „късмети“ – дрянови пъпки, наречени за имот и берекет, и задължително една сребърна пара. Тавата се завърта три пъти и всеки взима парчето, спряло пред него. Всички бързат да разчупят своето, за да разберат какво ще им донесе годината. Част от баницата се оставя настрана „за Богородица“.

Трапезата за празника

Тип хранене: 🥕Вегетарианска. За основния вариант без незадължителните добавки.

Трудност: Средна

Вечеря

Новогодишна пита

Порции

12 порции

Общо време

3 ч 50 м

Продукти: прясна мая, прясно мляко, кисело мляко, яйца, белтък...

Виж рецептата →

Трудност: Средна

Вечеря · Закуска

Баница с късмети

Порции

8 порции

Общо време

1 ч 15 м

Продукти: кори за баница, яйца, сирене, кисело мляко, сода бикарбонат...

Виж рецептата →

Свинската глава

Второто важно ястие е свинската глава. Васильовден е единственият празник, на който свинско месо се прекадява и принася – на нито един друг празник това не се прави.

Трохите за плодородие

След вечеря трохите се събират от масата и се хвърлят в огъня с наричане:

„Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.„

След като трапезата се прибере, недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешникът с пепелта от предишната коледна вечер се прибират и пазят.

Гадания в новогодишната нощ

Новогодишната вечер е време да се гадае какво предстои. Гаданията стават край огнището или около трапезата. Ето най-разпространените:

• Орехите. Разчупват се орехи – ако ядките са здрави и едри, вярва се, че и домашните ще бъдат добре през годината.
• Кихането. Ако някой кихне на масата, това е добра поличба, а на него се „нарича“ първото животно, което ще се роди в стопанството.
• Дряновите пъпки. Поставят се в огъня – чиято пъпка пукне и подскочи, той ще е пъргав през годината.
• Лучният календар. В някои села кромидът, който е бил прекаден, се нарязва на дванадесет колелца – по едно за всеки месец. Върху всяко се слага сол. Ако на сутринта солта се е стопила, месецът ще е дъждовен; ако е останала суха – ясен и сух.
• Сънят за любимия. Момите и ергените отделят първия залък от своето парче баница и го слагат под възглавницата. Когото сънуват през нощта, за него ще се омъжат или оженят.

Всичко това са народни гадания, част от посрещането на новата година. Те нямат нищо общо със зимното слънцестоене, което е през декември, а не на 1 януари. Повече ще намерите в статията поверия за Васильовден.

Сурвакането

Втората голяма част от празника е сурвакането. Започва още на зазоряване. Сурвакарите са момчета на възраст до 10–12 години. Събират се на малки групи и обикалят къщите на роднини и съседи, като тръгват от собствения си дом. Всеки има торбичка и сурвачка. С нея леко удрят по гърба всеки член на семейството, като започват от най-възрастния, и изричат благословията:

„Сурва, сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо – здраво догодина,
Догодина, до амина.“

Благословията обикновено се казва, а не се пее, макар че в някои краища сурвакарите имат и песни. Тя пожелава здраве и изобилие във всичко. Домакините даряват децата с кравайчета, плодове, орехи, сланина. Още текстове ще откриете в нашите сурвакарски стихчета.

Каква е сурвачката

В народната култура сурвачката е не просто украса. Тя символизира световното дърво, а сурвакарите са посредници между световете, които „предопределят“ плодородието през новата година.

Българските сурвачки са два основни вида:

• дялани – наричани „булки“ или „перашки“;
• вити – от разклонени дрянови пръчки, украсени с цветни вълнени конци, пуканки, ошав, люти чушлета, семки, стафиди и цветни хартийки.

Украсените сурвачки се срещат под много имена – „писани“, „шарени“, „пъстрени“, „сторени“, „китени“. Всички означават едно и също, защото народът не прави строго разграничение между отделните типове.

Джамалото и ладуването

Следобед, към икиндия, след сурвакарите по домовете тръгват маскирани младежи с „камила“, наричана още „джамало“. Те поздравяват стопаните за здраве и добър приплод, а джамаларят благославя:

„Дето стъпи джамалото,
радост и берекет да има!
Както ми е здрав топуза,
тъй да са здрави хората!
Както са рои пчелата,
тъй да са плодят децата!“

След това джамалото „умира“ – за да умре и злото в дома – и отново „възкръсва“, както се събужда природата напролет, за да дари хората с плодородие. Тази игра е вид словесна и подражателна магия за плодородие. В замяна младежите получават продукти, пари и добро угощение.

Друг обичай на празника е ладуването, познато и като „дайлада“, „тайлада“ или „топене на пръстени“ – момински гадания за женитба.

Интересно е, че обичаите са оцелели и далеч от България. В Таврия (Запорожка област, Украйна) българите наричат деня Стара-Нова година. Там младежи, маскирани или само с начернени лица, обикалят къщите до късно след полунощ и с докосване благославят всичко живо за здраве и плодородие.

Именници

Пожелания за Васильовден

На 1 януари празнуват Васил, Василка и всички производни имена – пълният списък е в таблицата в началото. Ето няколко поздрава:

Още поздрави ще намерите в колекцията пожелания за Васильовден.

Вътрешни препратки

Източници

Wikipedia
Православието
Съновникът