Поверия за Андреевден

Андреевден: зърното и мечката в народните вярвания

На Андреевден, 30 ноември, народната традиция свързва набъбващото зърно с пожелание за нарастване и плодородие. Разказите за мечката дават на празника и названието Мечкинден.

Поверия за Андреевден - 30 ноември — **Поверия за Андреевден** – 30 ноември

В народните вярвания, 30 ноември освен Андреевден се нарича също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден и Мечкинден.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл и в цялата страна се приема, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че всичко наедрява. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да работят на празника. Според поверията косъм от мечка помагал срещу уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

Поверията на този ден

Вярва се, че „на Едрей всичко наедрява“ – здраве, богатство, включително денят.

Селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метална монета в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден.

На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Варят се всякакви зърна – боб, леща, царевица, ориз или каквото си изберете, за да ви е пълна къщата.

В Северна България свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“