СтефановденСуеверия

Поверия за Стефановден

Какви са поверията за Стефановден?

Третия ден на Коледа, Стефановден.

На 27-ми декември отдаваме почит на житието на първия християнски мъченик Свети Стефан. Денят се посреща тържествено от всички.

На Стефановден празнуват имената (именници)

ВЕНЕЦ, ВЕНЦИСЛАВ, ВЕНЦИСЛАВА, ВЕНЦИ, ЗАПРЯН, ЗАПРЯНА, СТАМЕН, СТАМЕНА, СТАН, СТАНА, СТАНКА, СТАНЬО, СТАНЧО, СТАНКО, СТАНОЙ, СТАНКУШ, СТАНИМИР(А), СТАНИСЛАВ, СТАНИЕЛА, СТАНИЯН, СТЕФАН(А), СТЕФАНИЯ, СТЕФКА, СТЕФЧО, СТЕФКО, СТОИЛ, СТОИМЕН(А), СТОИЧКО, СТОЙКА, СТОЙКО, СТОЙНА, СТОЙНЕ, СТОЙНО, СТОЙЧО, СТОЯ, СТОЙО, СТОЯДИН(А), СТОЯН, СТОЯНА, ТАНЯ, ЦОНА, ЦОНКА, ЦОНКО, ЦОНО, ЦОНЬО, ЦОНЧО, ЦОЧО, ВЕНЦЕСЛАВ, ВЕНЦЕСЛАВА, ЗАПРИН, ЗАПРИНА, СТАНИЛ, СТАНИЛА, СТАНИМИР, СТАНИМИРА, СТАНИСЛАВА, СТЕФАН, СТЕФАНА, СТОИЛА, СТОИЛКА, СТОИЛКО, СТОИМЕН, СТОИМЕНА, СТОИЧКА, СТОЯДИЛ, СТОЯДИЛА, СТОЯДИН, СТОЯДИНА, СТОЯНКА, ТАНЬО, Стан, Стана, Станка, Станил, Станика, Станко, Станимир, Станимира, Станимирка, Станислав, Станислава, Станкул, Станкуш, Станиш, Станиша, Стания, Станой, Станойка, Станойко, Станул, Стануш, Стануша, Станьо, Станешко

Традицията повелява на този ден да бъдем с най-близките си хора около трапезата, която задължително трябва да е отрупана с месни ястия и емблематичната за празника баница с месо. Поверието гласи, че на този ден „затваряме“ цикъла на отминаващата година и оставяме всичко там, започвайки нов период от живота си.

В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.

Строго се спазват забраните за Мръсните дни (Мръсници, Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден , когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората.

За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили.

Стефановден поверия
Стефановден поверия

Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.

От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.

Свързани статии

Вашият коментар

Back to top button