Разпети петък: смисълът на деня, службите и поклонението пред плащаницата

Разпети петък, наричан още Велики петък, е най-скръбният ден в християнския календар. Църквата си спомня страданията на Христос, Неговата смърт на кръста и погребението Му. В центъра на богослужението стои плащаницата – пред нея вярващите се покланят като пред гроба Господен.

Дата на празника

Разпети петък: смисълът на деня, службите и поклонението пред плащаницата отбелязваме на 30 април 2027г., (петък).

Какво възпоменаваме на Разпети петък

Според Евангелието в този ден Иисус бил подложен на подигравки, бой и мъчения, а след това разпнат като престъпник. Христос е наречен невинния Агнец, пожертван за греховете на целия свят. Църковните текстове го описват с думите на пророка:

„изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“

Евангелският разказ съобщава, че в часа на смъртта Му над земята паднал мрак, земята се разтърсила, а слънцето помръкнало над Голгота.

Името на деня идва от думата „разпятие“. Евангелистите разказват, че Христос бил разпънат между двама разбойници. Единият от тях се покаял на кръста и чул обещанието, че още същия ден ще бъде с Него в рая – този откъс от Евангелието според Лука се чете на вечернята. Последните часове на Спасителя са описани от четиримата евангелисти и именно техните разкази изпълват службите на деня.

Тялото на Спасителя било свалено от кръста от Йосиф Ариматейски и Никодим, двама тайни ученици, увито в чисто платно с благовония и положено в изсечен в скала гроб. Входът бил затворен с тежък камък, а пред него властите поставили стража. Затова в храмовете днес се отслужва Неговото опело.

Най-строгият пост в годината

Неслучайно точно този ден от Страстната седмица е с най-тежкия пост. Църковното правило препоръчва пълно въздържание – без храна и дори без вода. Народът изразява същата скръб с поговорката, че на Велики петък „и пиле не пее, и гнездо не вие“: цялото творение страда заедно с Богочовека. По традиция в този ден никой не започва работа, а домът се подготвя за празника тихо и без суета.

Как протича богослужението

Утринната служба с дванадесетте евангелия

Утринята на Велики петък всъщност се отслужва предишната вечер – на Велики четвъртък. На нея се четат дванадесет откъса от Евангелието, в които стъпка по стъпка се разказва за страданията на Христос. Хората стоят със запалени свещи в ръце – те напомнят за величието на Спасителя в часа на страданието и за духовната бдителност, към която е призован всеки християнин.

Царските часове

През деня на Велики петък Света литургия не се служи. Причината е, че самият Господ в този ден принася Себе Си в жертва. Вместо литургия се четат т.нар. Царски часове.

Вечернята и изнасянето на плащаницата

Сутринта, още преди службите, в средата на храма се приготвя „гробът“ Христов – издигнато място, украсено с цветя. На престола се поставя плащаницата.

Какво всъщност е тя? Плащаницата е голям плат, на който е изобразен или извезан Спасителят, положен в гроба. Това е богослужебно изображение, което символизира савана, с който е било обвито тялото на Христос след свалянето Му от кръста. Тя не се представя като самата погребална тъкан, за която разказва Евангелието.

На вечернята се припомнят и съпреживяват страданията, смъртта и погребението на Христос. Четат се откъси от Писанието (1Кор. 1:18-2:2. Ев. Мат. 27:1-38. Лук. 23:39-43. Ев. Мат. 27:39-54. Иоан. 19:31-37. Мат. 27:55-61). Сред песнопенията е и „Плачът на Богородица“ – молитвено възпоменание за скръбта на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го оплаквала.

В края на вечернята свещеникът изнася плащаницата от олтара. С нея се прави обиколка около храма – символично погребално шествие, – след което тя се полага в „гроба“ в средата на храма. Вечерта се отслужва и опелото на Христос.

Колко време трае поклонението

Вярващите се покланят на плащаницата две денонощия – до късно в събота вечер. Минути преди пасхалното шествие тя отново се внася в олтара.

Атмосферата в храма

Целият ден е пропит с тишина и скръб. Камбаните не бият празнично, а песнопенията са бавни и тъжни – всички те са посветени на страданието и смъртта на Христос. Мнозина прекарват част от деня в храма, а у дома се избягват веселието, шумът и гощавките. Така християните не просто си спомнят за събитията отпреди две хиляди години, а се опитват да ги съпреживеят, за да могат след два дни истински да усетят радостта на Възкресението.

Как се отдава почит пред гроба Христов

Върху плащаницата се полагат Евангелието, кръстът и много цветя. Хората идват в храма с цветя в ръце, както биха отишли на погребението на скъп човек. С молитва пристъпват към „гроба“, целуват последователно изображението на Христовото тяло, Евангелието и кръста и оставят цветята си. След това се навеждат и минават под издигнатото място.

Поклонението продължава пред големия кръст и пред образите на света Богородица и свети Йоан Богослов, които също се целуват.

На излизане свещеникът дава на всеки цвете като благословение и утеха. То е знак за надеждата, че скоро гробът ще остане празен и Христос ще възкръсне. Цветето се занася у дома и се поставя при иконите – като напомняне за очаквания велик празник.

Защо се минава под плащаницата – и какво не означава това

Днес плащаницата често се поставя върху маса и християните минават под нея. Мнозина говорят за „минаване под масата“ и вярват, че то носи здраве, късмет, а според някои дори прошка за греховете. В народната традиция това наистина се е превърнало в надежда за здраве.

Църквата обаче обяснява, че подобни тълкувания са суеверие, макар често да се повтарят и в медиите. Минаването под плащаницата е поклон – израз на смирение, скръб и благодарност пред гроба Господен за изкуплението, дарено от Спасителя. Това не е магическо действие. Греховете не се опрощават по този начин, а единствено в тайнството на Покаянието и Изповедта. Смисълът на целия ритуал е вярата, с която човек застава пред Христовия гроб.