Третото око (аджна) – шестата чакра между мит и наука

Образ, който всички познават

Малко езотерични понятия са станали толкова популярни, колкото третото око. Представяме си го на челото, точно между веждите, и му приписваме чудни способности: да вижда в тъмното и при затворени очи, да надниква в миналото и бъдещето, да чете чужди мисли, да отваря пътя към нирвана или към други светове.

Щом е толкова могъщо, защо тогава не го използват всички? Откъде идва тази идея и има ли тя някаква връзка с реалното устройство на човешкото тяло? Нека разгледаме въпроса стъпка по стъпка.

Корените: учението за чакрите

Третото око е сред най-старите понятия в езотериката. То произлиза от индуизма и по-точно от учението за чакрите. Според него в човешкото тяло има енергийни центрове – чакри, разположени там, където се пресичат невидими канали, наречени нади. По тези канали тече жизнената сила, позната като прана (в китайската традиция – ци). Надите са нещо като кръвоносна система, но в духовен смисъл.

Отварянето и пречистването на чакрите се смята за път към щастие и просветление. Учителите обаче предупреждават, че това е процес, който изисква мъдрост, търпение и дисциплина, а не бързи трикове.

Седемте основни центъра

Всяка чакра има точно определено място:

• първата и втората – в долната част на корема и таза;
• третата – в областта на слънчевия сплит;
• четвъртата – в средата на гърдите;
• петата – в гърлото;
• шестата – между веждите;
• седмата – на темето.

Чакрите се различават по цвят, стихия и функция. В езотеричните учения те се смятат за извор на положителните емоции и стремежи у човека, а колкото по-развита е една чакра, толкова по-силно се проявяват нейните качества.

Затова и съветите често звучат като меню. Мечтаете за кариера, добри доходи и умение да водите хората? Работете с манипура – огнената чакра на слънчевия сплит. Копнеете за любов и вярност? Обърнете се към анахата – сърдечната чакра. А ако ви влече познанието за света и за свръхестественото, вниманието ви трябва да е насочено към шестата чакра – аджна, третото око.

Аджна – центърът, който разбива илюзиите

Името аджна идва от санскрит и обикновено се превежда като „център за управление“. Традиционно се рисува като кръг в цвят индиго, обграден от две лотосови листенца, и се свързва със стихията на светлината. На първо място тя отговаря за интуицията и за работата на ума, а при по-голямо развитие – според езотериците – и за ясновидството, телепатията, хипнозата и други свръхсетивни дарби.

Бързите рецепти не работят

Много популярни наръчници по медитация твърдят, че е достатъчно да разтриете челото между веждите или да „съсредоточите енергията си“ в тази точка и след около половин час тайните на Вселената ще се разкрият пред вас. Езотеричните традиции гледат на това далеч по-сериозно.

Според тях третото око „спи“, докато човекът е пленник на илюзиите. Светът му се свива до работа, дом и тесен кръг от занимания; религията, науката, изкуството и философията не го вълнуват, а големите въпроси за мирозданието едва достигат до него през умората и безразличието. Тази затвореност скрива красотата на Вселената и я подменя с груба имитация. Аджна започва да се пробужда едва когато човек осъзнае това и реши да излезе от омагьосания кръг.

Колкото по-дълго и по-последователно работи човек върху себе си, толкова повече му дава третото око. Първо идват вдъхновението за работа и творчество и усещането, че държите живота си в свои ръце. Способностите като виждането на бъдещето или четенето на мисли обаче, според тези учения, не се постигат със самоподготовка. За тях се говори за многогодишна практика под ръководството на опитни йоги и лами – защото голямата сила носи и голяма отговорност, която трябва да бъде заслужена.

Има ли третото око физически двойник

Биолозите са категорични, че в тялото няма анатомични структури, които да съответстват на чакрите. Третото око обаче е любопитно изключение, защото често се свързва с напълно реален орган – епифизата, наричана още пинеална жлеза или шишарковидно тяло. Тя е малка жлеза дълбоко в мозъка, приблизително на нивото на точката между веждите. Науката знае, че епифизата отделя хормона мелатонин и участва в регулирането на ритъма между сън и бодърстване, но и до днес не всичко за нея е изяснено. Може би тъкмо тази загадъчност я превръща в естествен „кандидат“ за седалище на третото око.

Някои философи в миналото дори са виждали в епифизата възможното „седалище на душата“.

Теменното око на гущерите

При много животни връзката с идеята за трето око е още по-видима. При някои влечуги, земноводни и риби част от епифизарния комплекс достига почти до повърхността на главата и образува светлочувствителен орган. Учените го наричат теменно или парапинеално око.

Ако се вгледате внимателно в главата на някои гущери, ще забележите на темето малко петънце, покрито с тънка, различно оцветена кожа. Под него има нещо като миниатюрно око – с леща, ретина и нерв. То не вижда образи като обикновените очи, но различава светлина и сянка. Смята се, че помага на животните да усетят промяната на светлината отгоре – например сянката на хищна птица – и да се ориентират по слънцето. Според една от хипотезите то може да участва и в ориентирането по магнитното поле на Земята. Колкото и да са изучени тези органи, около тях остават въпроси без отговор – точно както около човешката епифиза.

Ламата, който се оказа англичанин

Сред най-известните и най-спорните имена, свързани с третото око, е Т. Лобсанг Рампа. През 1956 г. излиза книгата му „Третото око“, в която авторът се представя за тибетски лама и разказва, че като дете монасите му направили операция, буквално пробивайки отвор в челото му, за да отворят третото му око. Книгата става бестселър и е последвана от цяла поредица други.

Скоро обаче изследователи на Тибет се усъмняват в разказа и разследване разкрива, че зад псевдонима стои англичанинът Сирил Хоскин, който никога не е стъпвал в Тибет. Тогава авторът предлага ново обяснение: след падане и удар в главата духът на тибетски лама се вселил в тялото му със съгласието на самия Хоскин, за да довърши мисията си. Мнозина читатели продължават да вярват на книгите му, но за повечето изследователи историята си остава литературна мистификация.

Хармонията като истинска цел

Едно е сигурно: никой не бива да следва буквално разказите за „пробиване“ на третото око. Учителите от Изтока са единодушни, че пътят минава през работа върху съзнанието, а не през тялото.

Колкото и сложни и объркващи да изглеждат на пръв поглед, ученията на йогите и ламите казват по същество едно и също: човек не бива да спира да се развива. Той трябва да опознае своя вътрешен свят и света около себе си и да намери мир и с двата. Дали някога ще пътуваме в астрала или ще четем мисли, не е най-важното. Най-ценното, което третото око може да ни покаже, е хармонията със самите себе си.