Антоновден – 17.01 – поверия
АНТОНОВДЕН е свързан с народните поверия, да се предпазим от болестите, чумата.
В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден.
На Антоновден (Лелинден) празнуват имената (именници)
АНДОН, АНТО, АНТОАН, АНТОАНЕЛА, АНТОАНЕТА, АНТОН, АНТОНИ(Й), АНТОНИЯ, АНТОНЕЛА, АНТОНИЕЛА, АНТОНИНА, ДОНА, ДОНИКА, ДОНКА, ДОНЬО, ДОНКО, ДОНЧО, ТОНИ, ТОНЬО, ТОНКА, ТОНЧО, ТОНЯ, ТОТКА, ТОТКО, ТОТЬО, ТОЦО, ТОШО, ТОШКА
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Антоновден предхожда Атанасовден, който се отбелязва на следващия ден – 18 януари.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
На 17 януари, както и на 18 януари – Атанасовден, народът почита ковачите и железарите, защото според легендата Антон и Атанас са били братя-близнаци, създали ковашките клещи.
Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).
Свети Атанасий Велики е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е първият, който разпространява в Европа монашеството, възникнало в Египет. Църквата чества светеца два пъти през годината. На 2 май – деня на неговата смърт и датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия – 18 януари.
Тогава народът ни празнува Зимен свети Атанас или Среди зима. Счита се, че от тази дата денят започва да пораства „с по едно просено зърно”. Известно е и вярването че на своя празник свети Атанас отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си, зимо, да дойде лято!”.
В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци. Според легендата, те били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Ето как се случило това – работели те в ковачницата, желязото се било нагорещило в пещта, но Атанас нямало как да го извади с голи ръце. Хрумнало му да си помогне с две метални пръчки. Докато се чудел как да го стори, погледът му попаднал на лежащото наблизо куче и свитите му предни лапи.
Огънал пръчките в същата форма и направил клещи. От този момент братята станали покровители на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези професии правят курбан всяка година на Атанасовден.
В някои райони двата поредни дни се наричат „сладки и медени”. В Пиринско съществува поверие, че всички болести се събират (или раждат) на 17-и януари, а на 18-и тръгват по хората. Затова жените спазват същите забрани, които са задължителни за Антоновден.
В Тракийската област на Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, приготвя се с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. В някои селища моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Това е един от големите празници, на които се правят общоселски курбани – за здраве и благоденствие.
Според народа всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасов тръгват по хората. Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:
- Жените не трябва да работят.
- Не се плета или шие на празника.
Причината се крие в това, че всички народни поверия, свързани с Антоновден, имат една цел: да се предпази семейството от болести. Затова се раздават медени питки – да се умилостиви чумата – събирателен образ на епидемиите. А както знаем, тя обичала сладичко.
Мъжете не трябва да впрягат добитъка.
Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана “за белята“, “за лелята” т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата “чума“.
Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата.
На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще пращите от здраве!
Не пропускайте да видите и ⤵️
💌 Пожелания за Антоновден
Трапезата на Антоновден
Атанасовден
Човешкото тяло срещу болестите
