Гергьовден: молитва към свети Георги, народни поверия и гадания

Молитва към свети Георги

Вярващите се обръщат към светеца с кратка молитва, в която го молят да се застъпи за тях пред Бога. Тя припомня как го почита църквата – като освободител, защитник и поборник:

Като освободител на пленените и защитник на бедните, и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георге, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Как се изобразява свети Георги на иконите

На иконите свети Георги Победоносец е воин в доспехи. Най-често язди бял кон и забива копието си в устата на ламя, наричана още змей. Широко разпространено е и изображението, на което той е заедно със свети Димитър: двамата светци препускат на коне надясно, облечени като войници и въоръжени с копия.

Двамата могат да се различат по детайлите. Свети Георги носи колчан за стрели и кръгъл щит, а копието му пронизва звяр, подобен на крокодил. Свети Димитър пък поразява змей, увит около дърво.

Смисълът на празника в народния календар

За българина Гергьовден е ден с изключително силна обредна символика – почти всяко действие в него има магическа или предпазна цел. Празникът бележи началото на лятната половина на годината, която ще завърши на Димитровден.

С него започва времето на тежкия труд – на нивата, в градината, в кошарата. От това как ще се работи през тези месеци зависи какво ще донесе Димитровден: какъв ще е плодът, колко заслужена ще е почивката и дали в къщата ще има благополучие. Затова на празника се пеят песни за свети Георги, от когото хората очакват да им дари берекет.

На Гергьовден се сключват и договорите между майстори и чираци, между стопани и наемни работници. От този ден започват продажбата и клането на агнета и ярета, доенето на овцете и козите и правенето на сирене, а търговците се договарят с производителите.

Какво не бива да се прави

• Вечерта преди празника не се дава нищо назаем, особено мляко, сирене, масло и други млечни продукти – вярва се, че иначе млякото ще „избяга“ от животните.
• В нощта срещу празника не се зачева дете, за да не се роди с недъг.
• На самия празник не се спи през деня, защото ще се отнеме сънят на агнетата.

Нощта срещу Гергьовден

Вечерта агнетата се отделят от майките си. На вратите на всички постройки се запалва свещ, а до тях се слагат стрък коприва и клонка глог. Вратите и прозорците се кичат с цветя и букови клонки.

На огрян от луната двор се оставя бяло котле с вода, върху което се поставя нож, вързан с червен конец – според поверието то пази къщата от зло. Под възглавницата се слага цъфнал глог, за да стават хората рано.

В тази нощ иманярите са особено бдителни. Народът вярва, че там, където има заровено имане, то „играе“ – над земята се показва син пламък.

Ранното утро

Рано сутринта жени и деца излизат по ливадите да берат цветя – гороцвет, иглика, гергьовче. От тях вият венци за агнето, за овцата, която ще бъде издоена първа, за ведрото и за шапката на овчаря.

Който стане пръв в къщата, измива лицето си и с коприва леко удря по стъпалата онези, които още спят – да бъдат пъргави през лятото и да не ги стигат змии и други злини. С младо клонче се „бият“ под завивките и децата, и най-възрастната жена в дома.

Според поверието девойка, която преди изгрев се срещне с приятелките си под топола, ще има коси, дълги като тополата. А ако се премери три пъти до тополата, ще израсне висока и стройна. Ако на празника вали и момите измият косите си с дъждовна вода, те ще станат дълги и гъсти.

Росата и водата в поверията

Гергьовската роса се смята за особено силна. Хората се търкалят в нея, мият лицата си с нея, а някъде с роса месят обредния хляб и подквасват млякото. Много от старите обичаи на деня са свързани и с надеждата за здраве: болните отивали да се къпят в „лява вода“ – там, където реката завива наляво, – или се провирали три пъти под корените на старо дърво. Пиели студена вода на гладно, най-добре от нова стомна, а около кръста връзвали върбова или дрянова клонка или три стръка ръж или ечемик. На китка коприва, сложена над челото, жените приписвали сила срещу главоболие. Всичко това е част от народните вярвания и показва колко много надежди хората са влагали в този ден, но то не е и не бива да се приема като начин за лечение.

Обредният хляб

Празничният хляб има много имена – „овчарник“, „кошара“, „боговица“, „гергьовски кравай“, „харман“, „кувасник“.

Трапезата за празника

Тип хранене: 🌱Веган. За основния вариант без незадължителните добавки.

Трудност: Средна

Вечеря

Боговица

Порции

16 порции

Общо време

4 ч

Продукти: мая, брашно, захар, сол, олио...

Виж рецептата →

Меси го девойка или млада невеста, с ритуални песни. Водата е прясно донесена и „цветна“ – в нея се слагат свежи цветя. Тя се затопля на жива жар без пламък и пушек, а в нея се пускат трън, който да пази от зло, и букова клонка, за да „бухва“ млякото и да го има в изобилие. С водата от котела после се ръсят децата, невестите, харманът, кошарата и оборите. Хлябът се украсява с фигурки от тесто – агънца, овчарска гега, кошара.

За овчарите, козарите и говедарите се пекат отделни кравайчета. Моми и невести им ги занасят на кошарите и обикалят три пъти около тях, за да ги пазят от магии и болести.

Първото мляко

Обредното доене има две цели – млякото да бъде много през цялата година и стадото да е защитено от бродници и мамници. Котлето се кичи с цветя и билки срещу уроки – див чесън, коприва, здравец, гергьовче, – вързани с червен конец. Доенето става през малко кравайче или сребърна гривна, а в котлето понякога се пускат пръстен, гергьовско кокалче, совалка или яйце – за да „засилят“ млякото.

Първото мляко непременно се раздава на съседи и роднини, а малко от него се излива в реката, за да „тече“ всичко през годината като вода. Яйцето от котлето се заравя пред кошарата, а на мястото на доенето – червено великденско яйце, за да не могат магьосниците да омагьосат стадото и да му отнемат млякото.

В храната на животните се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън, а за повече мляко – дива тиква или млечка. Стопаните обикалят и нивите и градините си, като късат житни класове и клонки от дърветата – и това е защита от магии.

Гергьовското агне

Всяко семейство прави курбан за светеца – първото мъжко агне, родено през годината. На главата му слагат венец от свежи цветя и закрепват запалена свещ. Дават му да близне сол, знак за ситост и плодородие, и да хапне зелена трева – за да са хората здрави и млади, а животните да имат богата паша.

Кръвта се излива в реката, „да тече берекетът в къщата“. Ако се излее в мравуняк, вярва се, че овцете „ще се плодят като мравките“. С нея майките мацват бузите на децата за здраве и жизненост. Костите се заравят „където не стъпва човешки крак“. Кокалчето от предния десен крак се пази цяла година: смятало се, че помага срещу уроки, а с него се „рисуват“ и празничните хлябове. Народът му е приписвал и лечебна сила, както и на копривата, сложена в съда с кръвта – но това са стари поверия.

Агнето и хлябът се освещават в църквата, след което се нарежда обща трапеза. Едната плешка се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех.

Трапезата, люлките и кантарът

Люлките

Младите връзват люлки по дърветата – най-добре на орехов клон. Ако момък залюлее мома, значи я харесва. Вярва се, че който не се е люлял на Гергьовден, през лятото ще го преследват несполуки и лош късмет – змейове, самодиви и всякакви зли сили.

Празничните игри и „събличането“ на невестата

Устройват се състезания – борби и конни надбягвания. Играе се „ляво“, наричано още „куцо“, хоро, което се води от невеста кърмачка, която има имен ден на празника.

На общата трапеза младите невести „се събличат“ ритуално. Кръстникът или деверът сваля от булката празничната връхна дреха и накитите, забражда я с обикновена или цветна копринена кърпа и сменя венчалните ѝ обувки с всекидневни. После младите двойки застават прави зад родителите си, а те ги замерват с прясно сирене – за да са сладки един на друг, невестата да е плодовита, а овцете да дават мляко.

Меренето на кантар

На Гергьовден е добре всеки да се претегли. Родителите мерят децата за здраве, а възрастните – за да видят колко ще „свалят“ през лятото от тежката работа. Кантарът се окачва на зелено, а не на сухо дърво, за да не „съхнат“ и хората. Меренето става на гладно, а теглото се закръгля до цяло число, без половинки и четвъртинки.

Приметите за времето и реколтата

• Дъжд на Гергьовден е за плодородна година. Народът казва: „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица.“
• Ясното и сухо време предвещава суха година.
• Ако утрото е ясно, годината ще е плодородна, а бубите ще бъдат добри.
• Ако слънцето изгрее в облак, ако сутринта има мъгла или денят е облачен, ще бие градушка. Тя ще дойде откъдето се показват облаците, и ще удари там, където е била мъглата. Мъглата на празника предвещава и болест по добитъка.
• Колкото дни преди Гергьовден е изгърмяло за пръв път, толкова пари ще струва килограм жито през годината. Ако първата гръмотевица е на самия празник, годината няма да е здрава.
• Докъдето се чуват песните при напяването на нишани, дотам няма да бие градушка.

За защита от градушка на висока могила се запалва слама, останала от Бъдни вечер – докъдето стига светлината на огъня, дотам няма да падне град. Друго поверие гласи, че ако някой успее да открадне агнешките кожи, дарени на свещеника, и ги зарови в нивите, селото ще бъде опазено от градушка през лятото. Безплодните дръвчета се „заплашват“ с брадва, за да родят.

Гадания за любов, здраве и късмет

По кръвта и по здравеца

По пръските кръв от агнето върху стената се гадае за плодородието и късмета: дебелите следи значат богата реколта, тънките – оскъдна.

За здравето на всеки член от семейството гадаят по корени здравец или по китки коприва, наречени на него. Ако на другия ден растението е свежо, човекът ще бъде здрав. Някъде корените здравец се пазят седмица и после се засаждат – чийто се хване, той ще е здрав и весел през годината.

Нишаните и пръстените

Момите напяват пръстени, а с празника е свързано и пролетното напяване на нишани. Всяка девойка слага своя белязана китка в котле с мълчана вода. Котлето се покрива с червена кърпа, бял тензух и огледало – понякога дори се заключва – и остава да пренощува под звездите. Ако на сутринта огледалото е орошено, годината ще е плодородна. Китките изважда момиче, загърнато в червено наметало, а останалите пеят и играят хоро зад него. Двустишието, изречено при изваждането на всяка китка, предрича късмета и женитбата на нейната стопанка.

По чесъна и по реката

Момата подрязва три стръка чесън и нарича всеки на някой ерген. Чийто стрък на сутринта е израсъл най-високо, той ще е избраникът. Ако никой не е порасъл, тази година сватба няма да има.

Младите отиват на завоя на реката, където тя се обръща наляво, и всеки пуска във водата залък хляб. Ако течението го отнесе направо, без да го върти, е на добре; ако залъкът се завърти, гаданието е лошо.

Конците на трендафила

Момите връзват жълт конец на розов храст (трендафил), а червен – на ръката си. На сутринта ги разменят три пъти. Жълтият означава болест, червеният – здраве, и според поверието така болестта отива през трендафила „вдън гори тилилейски“.

Други поличби

• Ако Гергьовден се падне в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Във високосна година обаче сряда или петък не е на добре – животните ще боледуват.
• Ако кукувицата се обади за пръв път на празника, годината ще е неплодородна, а по животните ще има болести.
• Кърмачка, която види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
• Магарешки рев, чут на гладно сутринта на празника, не е на добре – затова трябва да хапнеш нещо, макар и стрък чесън.
• Ако мравките не излизат от мравуняка на празника, годината няма да е добра.

Денят след Гергьовден

Следващият ден се нарича Вранин. В него не се работи, за да не кълват враните зърното и гроздето. Познат е и като Ранополия, Ранополе или Разпус и е свързан с обичая за дъжд „пеперуда“. През цялата седмица след празника вълнените дрехи се изнасят да се проветрят на слънце.

Именници