Имени дни в България: кои празници събират най-много именици

Ако искате бързо да разберете кой празнува днес, както и кои са последните четири и следващите четири имени дни, проверете в нашия календар за имен ден днес.

Какво показват данните за празнуващите

По-долу ще намерите разпределение на именниците по най-големите празници. Важно уточнение: цифрите идват от по-стара публикация, в която годината на преброяването не е ясно посочена. Те дават представа кои празници са най-масови, но не трябва да се четат като актуална статистика за населението.

Януари – месецът с най-много поводи за черпене

Според тези сведения януари е най-натовареният месец откъм имени дни – на практика през ден има някой, който черпи за здравето на името си. Само големите зимни празници събират близо милион българи:

• Васильовден (1 януари);
• Йордановден, наричан още Богоявление (6 януари);
• Ивановден (7 януари);
• Антоновден (17 януари);
• Атанасовден (18 януари).

Освен тях през първия месец на годината поздравления получават и носителите на по-редки имена: Теодосий на 11 януари, Татяна на 12 януари, Евтим на 20 януари, Максим на 21 януари и Григорий на 25 януари.

Цветница – празникът с най-много именици

Ако гледаме отделен ден, а не цял месец, първенството се пада на Цветница. В таблицата по-долу за нея са отбелязани около 374 хиляди празнуващи, като жените са повече от три пъти повече от мъжете. Причината е, че на този ден празнуват всички имена, свързани с цветя, дървета и растения – а такива са много от най-разпространените български женски имена. Плътно след Цветница се нарежда Ивановден с над 363 хиляди души.

Откъде идва обичаят да празнуваме имени дни

Традицията е християнска по произход. Църковният календар отрежда всеки ден на един или няколко светци, мъченици или събития, а хората, кръстени на тях, приемат този ден за свой празник. Празнуващият се нарича именик.

Обичаят е жив в православните и католическите страни – в голяма част от Европа и в Латинска Америка. В протестантските общности, където почитта към светците е по-слаба, имените дни имат по-малко значение. В редица държави празникът постепенно е загубил връзката си с вярата и днес е по-скоро семеен и светски повод.

В Източноправославната църква паметта на светеца обикновено се чества в деня на неговата земна кончина, приемана като раждане за вечния живот.

Едно име – няколко възможни дати

Не всяко име е свързано само с един светец. Някои могат да бъдат изведени от различни мъченици или църковни събития и тогава именикът сам избира кога да празнува. Обикновено решаващо е на кого точно е кръстен човекът – на кой светец или на кой роднина, носил същото име.

Твърди и подвижни празници

Голямата част от имените дни са неподвижни – падат се на една и съща дата всяка година. Има обаче и празници, чиято дата се изчислява спрямо Великден и затова се променя всяка година – такива са Тодоровден, Лазаровден, Цветница и Спасовден. Повече за тях можете да прочетете в статията ни за подвижните имени дни.

Как се избира името на детето

И при православните, и при католиците съществуват различни обичаи за кръщаване на новородено. Най-често детето получава:

• името на баба или дядо, или друго име, предавано по семейна линия;
• името на светеца, който се чества в деня на раждането или в деня на кръщението;
• името на близък човек от рода;
• името на кръстника или кръстницата.

Така именият ден се оказва свързан не само с вярата, но и с паметта на семейството.

Особености на имените дни в България

У нас почти всички имени дни са обвързани с празници от православния календар. Част от имената имат повече от една дата за празнуване, а някои вече следват и западни обичаи. Пример за това е Валентин, който често черпи на 14 февруари – денят на католическия свети Валентин.

Сред най-популярните именни празници са Гергьовден на 6 май и Ивановден на 7 януари.

Много от празниците са вплетени и в народния календар. Според традиционните представи Гергьовден слага край на зимата и открива лятната половина на годината, а Димитровден на 26 октомври бележи началото на зимата. Затова двата празника и днес се възприемат като граници между сезоните.

Как празнуваме

В България почти всеки отбелязва своя имен ден. Учениците носят на съучениците си бонбони или шоколадови десертчета, а възрастните черпят колеги и приятели. Старият обичай повелява, че в този ден гости не се канят – който се сети, идва сам и вратата е отворена за всеки. Близките носят подаръци и цветя.

Обичайните благопожелания за имен ден звучат така:

„Да чуеш името си от внуци и правнуци„, „Да ти се чува името само за добро„, „Да ти е живо и здраво името„

Не сте сигурни дали името ви има празник, или искате да видите на коя дата се пада подвижният ви имен ден тази година? Потърсете го в раздела Имени дни.

Таблица: празнуващи по големите имени дни

В таблицата са дадени броят на мъжете, броят на жените и общият брой празнуващи за всеки от големите празници. Подвижните празници са без дата. Припомняме, че данните са от по-стар източник без посочена година.

Сборът от над 3,5 милиона не означава, че толкова различни хора празнуват, защото някои имена имат повече от една дата, а таблицата обхваща само най-големите празници. Все пак числата ясно показват кои дни събират най-много поводи за поздрав: Цветница, Ивановден, Архангеловден, Стефановден и Гергьовден.