Време за прочитане - 4 мин.

Йордановден (Богоявление)

На този според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос като гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на . След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а мъже го изваждат.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. С този завършват т. нар. Мръсни дни.

В навечерието на Йордановден се приготвя третата, последна, Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

От Богоявление започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. На този ден празнуват – Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.

Йордановден е вторият от серията празници в българския календар след Василовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден. На 6 януари арменците празнуват Рождество и Богоявление.

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят “света” . На реката, обмиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора “хаскари” или “къпинчари”. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден по общо име “Водици”, заради връзката им към вода.

На този ден също се празнува рождения ден на великия син на българския народ Христо Ботев, краткият, но ярък живот, който е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.

Поверия за Йордановден

  • Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
  • Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
  • Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
  • Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Празникът в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.