Време за прочитане - 4 мин.

Катерининден – Мишкин ден – св. Екатерина

На 24 ноември старите българи празнували Катерининден. Подобно на много славянски народи, почитали силно Света Екатерина. Смятали, че ги закриля от болести като бяс, шарка, треска, че била защитник на майчинството и здравето на хората.

Св. великомъченица Екатерина именници: ЕКАТЕЛИНА, ЕКАТЕРИНА, КАТАЛИНА, КАТЕЛИНА, КАТЕЛИЯ, КАТЕРИНА, КАТИНА, КАТКА, КАТРИН, КАТРИНА, КАТЯ, КАТА, Екатерина, Катерина

Катерининден - св. Екатерина
Катерининден – св. Екатерина

Пожелания за имен ден – св. Екатерина

Народни вярвания

Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките излезли на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните напрехода от лятото към зимата в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала “Какво правиш?“, “Мажа очите и устата на мишките” – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, за не да ядат мишките посевите с острите си зъби. Изключение правел само един от ритуалите в който стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.

Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата “мишка” не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.

На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в “сватбената процесия” ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия.

Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората “да се женят надалече”, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така, както повелява една сватба.

На този ден жените не бивало да работят – за да предпазят децата си от шарка, а също и да си служат с остри предмети – ножица, нож, куки и други, защото вярвали, че ако си убодат пръста, раната се възпалява.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (познат като „Света Катерина“, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България.

Празника в България

В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.

В Пловдивско (Брястовица и Перущица) на празника рано сутрин стопанките наливали мълчешком вода от извора и замесвали нечетен брой питки – кравайчета – 5, 7, 9, които шарели с вретено. После питките се подсладявали – мажели се с мед, петмез или рачел. Една се оставяла върху горния праг на вратата като “дар за забрадката на Баба Щарка” и да не влиза у дома. Парченце от питата давали и на кучетата да не боледуват от бяс.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.

В Троянско на Катерининден жените раздават по между си специални обредни питки, намазани отгоре с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!” Всяка стопанка намазва с мед и ключалката на вратата, за да не се “подлютява Баба Шарка, която живее на тавана” .

Поверия

Ако в дома имало малки дечица, стопанката взимала две от питките – заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите:

Ха, вземи за Света Катерина да е край дома ни и да пази от Шарко и Беско” – гледала питките да свършат на нечетно число, че пресечни да са и болестите.

Всеки трябвало да отчупи парченце, да се прекръсти и три пъти да изрече: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи здравето по децата ти!”. Стопанката отвръщала: “Амин! — дай, Боже!” .

На места деня се чества и като Мишкин ден.