Ивановден – обичаи, кумство и трапеза на 7 януари

Денят след Богоявление

Ивановден идва веднага след Йордановден и е тясно свързан с него. На 7 януари църквата почита св. Йоан Кръстител – пророка, който кръстил Христос в река Йордан. Затова двата празника се възприемат като едно цяло: в първия ден се освещава водата, а във втория се отдава почит на човека, извършил Кръщението Господне.

Ивановден е и един от най-многолюдните имени дни в годината, защото името Иван и неговите производни са сред най-разпространените у нас.

Свети Иван – закрилник на кумството

В народното съзнание св. Иван е покровител на кумството и на побратимството. Затова центърът на празника не е само именникът, а и връзката между кум и кумец. Семействата, на които някой е кумувал, отиват в дома на кума си, за да му засвидетелстват уважение. Младоженците не идват с празни ръце – носят му кравай, вино и месо.

Този обичай показва колко важно е било кумството в традиционното общество: кумът е духовен родител на семейството, кръщава децата му и има думата в най-важните моменти от живота му.

Обредното къпане на младоженците

На Ивановден в много краища „къпят“ двойките, които са се оженили през изминалата година. Кумът или деверът, заедно с група млади мъже, ги поливат или напръскват с вода – за здраве и плодовитост на новото семейство. След този шеговит, но и сериозен ритуал всички се отправят към дома на младоженците, където ги чака гощавка.

Коледарският „цар“

В Североизточна България на Ивановден коледарите приключват своя цикъл по особен начин. Те завеждат избрания измежду тях „цар“ до чешмата и го окъпват, а той на свой ред ги кани и ги черпи на празнична трапеза. Така с водата се „затваря“ коледарският обичай, започнал още преди Коледа.

Именниците посрещат гости

Всички, които носят името Иван или имена, свързани с него, празнуват и отварят вратите на дома си. Гостите идват без покана, а домакините са подредили богата трапеза. Тъй като празникът попада в разгара на зимата и коледният пост вече е минал, на масата има и постни, и блажни ястия – от вареното жито до свинското печено.

Вана, Ванина, Ваньо, Ваня, Ива, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванина, Иваничка, Иванка, Жан, Жана, Йон, Йона, Йонка, Йонко, Йоно, Йота, Йотко, Йото, Калоян, Калояна