Андреевден (Мечкинден): легенди за св. Андрей, мечката и варените зърна

Мечкинден – празникът, в който денят започва да расте

На 30 ноември българският народен календар отбелязва Андреевден. В много краища го наричат Мечкинден, защото е посветен на мечката. Из страната празникът има още цял низ от местни имена – Андреювден, Андрея, Ендрин, Ъдрей, Едревдън, Дрейовден.

Като повечето народни празници и този следва смяната на сезоните – с него започва зимата. В обичаите му се преплитат езически и християнски елементи, а всички те служат на една цел: зимата да е по-мека, реколтата да се запази, а идната година да е щедра.

Едрей – денят, в който всичко наедрява

Хората вярват, че от 30 ноември денят започва да „наедрява“ – да расте „колкото просено зърно“, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“. Затова празникът се нарича и Едрей или Едринден. Оттук идва и другото му значение – той е празник на семето, на зърното като символ на плодородието.

Легендите за св. Андрей и мечката

Отшелникът, който изорал нивата с мечка

Най-известната легенда разказва, че св. Андрей живеел сам в планината и обработвал малка нивичка. Един ден мечка изяла вола му. Разгневен, светецът хванал звяра, впрегнал го в ралото и с него доорал нивата. От онзи ден в народните представи св. Андрей е господар на дивите животни и повелител на мечките. Казват, че се явява на хората, възседнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи.

Апостолът без празник

Според друго предание св. Андрей бил единственият от апостолите, който нямал свой празник. Затова яхнал една мечка и отишъл при Бога да се оплаче. Господ му отговорил:

„Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“.

Ето защо в някои райони на България обичаите на Андреевден целят да умилостивят мечката. Нашите предци вярвали, че тя носи здраве. Почитали я и защото е враг на вълците, които нападали хора и стада.

Мечката, която обикаля къщите

Според едно поверие на този ден мечката обикаля домовете и ако не намери приготвена храна, изяжда децата. Затова се вари царевица – храната, която тя обича най-много.

Приказката за двете дъщери

На Андреевден се разказва и една приказка с поука. Белобрад старец наказва зла мащеха: нейното заварено момиче превръща в златно, а родната ѝ дъщеря – в голяма черна мечка.

Обичаят с варените зърна

В навечерието на празника в ново гърне се варят различни зърна – царевица, жито, грах, фасул, леща и изобщо всичко, което се сее на нивата. Смисълът е прост: както наедряват зърната във врящата вода, така да наедряват и посевите, а годината да е богата.

Шепа царевица за мечката

Рано сутринта, преди да изгрее слънцето, най-възрастната жена в къщата взема шепа от сварените зърна – според поверието трябва да са царевични – и я хвърля нагоре в комина, като казва:

„На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“

Вярва се, че след това „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората“. После всеки от семейството също хвърля по малко в комина, „да израснат посевите високи“.

Какво става с останалото варено жито

Останалите зърна се слагат на масата и от тях хапват всички. Дава се и на животните, за да се плодят. В някои краища част от варивото се раздава из махалата за здраве и берекет. Другаде пък внимават нищо от храната да не излиза от дома, за да не изнесат плодородието навън.

Празник на младите булки

Андреевден е особено важен за младите невести. Те го тачат с надеждата, че ще растат и ще се умножават като деня и семената – че ще имат рожби и ще отгледат здрави и хубави деца.

Именници