Богородичен пост 1–14 август – правила, храна и смисъл

Две седмици преди Успение

Всяка година от 1 до 14 август православните християни спазват Богородичния пост. Той е един от четирите многодневни поста в църковната година и води вярващите към два големи празника – Преображение Господне на 6 август и Успение на Пресвета Богородица на 15 август.

Постът е изцяло посветен на почитта, любовта и надеждата, с които православните се обръщат към Божията Майка. Затова в храмовете тези дни имат особено настроение: на 1 август се отслужва водосвет, а от 1 до 13 август всяка вечер се чете Богородичен параклис.

Как се влиза в поста

Денят преди началото, 31 юли, се нарича Богородични заговезни. Тогава за последно се хапва месо и млечни продукти, след което започват двете седмици на въздържание.

Колко строг е Богородичният пост

По характер той прилича на Великия пост и се смята за строг. По тежест на въздържанието стои между другите постове: по-лек е от Великденския, но е по-строг от Петровия и от Рождественския (Коледния) пост. Въздържанието не се свежда само до забранени продукти – смисълът е да се избягва преяждането, както и прекалено вкусните и сладки храни.

Хранене по дни според църковния устав

Понеделник, сряда и петък – най-строгите дни: сухоядене, т.е. сурови плодове, зеленчуци и неготвена храна.
Вторник и четвъртък – варена храна без олио и масло.
Събота и неделя – разрешени са ястия с растително масло (олио, зехтин) и малко вино.
6 август, Преображение Господне – единственият ден в поста, в който се разрешава риба.
Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, на празника също се яде риба.

Постът като духовно усилие

Както всеки православен пост, и този е преди всичко време за вътрешна съсредоточеност. Вярващите се стараят да стоят далеч от шумни забавления, кавги и пороци и съзнателно да вършат добрини. Храната е само външната страна – по-важно е какво човек променя в мислите и постъпките си.

Древна традиция

Богородичният пост не е ново установление. Още около 450 г. свети Лъв Велики говори за него в една от беседите си, като обяснява как постите са разпределени през сезоните:

„Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“