Гергьовден

Гергьовден

Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец.

На този ден Българската православна църква чества деня на св. Георги – мъченик за християнската вяра.

Ето и кратко видео с информация за Гергьовден ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Дата на която се празнува имения ден

Гергьовден отбелязваме тази година на 06 май 2024г., (понеделник).

На Гергьовден празнуват имената (именници)

ГАЛИН, ГАЛИНА, ГАЛЯ, ГАНА, ГАНКА, ГАНЕТА, ГАНЕТКА, ГАНИ, ГАНЧО, ГАНЬО, ГАНИТА, ГЕОРГИ, ГЕОРГИН, ГЕРО, ГЕТО, ГИНЬО, ГОЦЕ, ГОШО, ГЕОРГИЯ, ГЕРГАН, ГЕРГАНА, ГЕРИ, ГЕРГИНА, ГЕРГО, ГЕРДА, ГИНА, ГИНКА, ГИРГИНА, ЖОРЖ, ЖОРЖЕТА, ЖОРО

Според християнското му житие Свети Георги живее в края на III в. Като син на богати християни, получава блестящо за времето си образование и става страстен привърженик на Христовата вяра.

Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец и славен военен стратег, олицетворяващ идеалния войн, покровител на войската. През 288 година е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан заради вярата и убежденията си.

Мненията по отношение на произхода на този празник са различни. Според едни автори той е с тракийски корени, според други има славянски произход, трети пък го свързват с далечното минало на прабългарите от Азия.

Едно е безспорно, че Гергьовден води началото си от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овце и кози, и с тяхното първо задояване. Името на светеца произлиза от гръцкото „Георгиос“, което означава земеделец.

Според преданията той е римски войник, християнин. Израства в Кападокия (дн. Турция) в християнско семейство.

Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина (дн. Лод, Израел), където се връща с малкия си син след като овдовява.

Описание на именния ден

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.

Според житието му, през 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.

Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията.

Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му.

На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета.

Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика.

Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон, също да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.

Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден, един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите.

Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва.

Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога.

В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог.

Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение.

След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

На сутринта последвал нов разпит при императора. Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята.

При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Свети Георги и змея

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва.

Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите.

Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там, викала към него да бяга.

В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него.

Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без жените и децата.

На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Източник: https://bg.wikipedia.org/

Празника в България

Някъде подготовката за празника започва още от предния ден, когато моми и деца събират билки и цветя по близките поляни и ливади – гергьовче, здравец, коприва и чесън, против „лоши очи“.

С тях правят пъстри китки, свиват венци, с които после окичват жертвеното агне, първата обагнила се овца и котлето за обредното доене, един венец и за светеца, също – за украса на дома и хората. На самия Гергьовден, рано сутринта, преди първи петли, моми и младежи отиват на ливада или поляна край селото, където се търкалят по три пъти в утринната роса.

Св. Георги е покровител на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта.

На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.

Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите.

По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо.

Пожелания за Гергьовден

Честит Гергьовден !
Искам да ти пожелая най-ценните дарове за всеки човек – здраве, обич, хубав живот и сбъднати мечти.
Приеми и моите прегръдки и целувки.
Надявам се, че и те са важни и незаменими
за теб, Георги.

Честит имен ден, Георги!
Името ти е силно, красиво, достойно,
то означава победоносец.
Нека всеки ден постигаш малки или големи победи и никога не чувстваш страх, колебание или липса на вяра.
Бъди жив и здрав и много щастлив в живота!

👉 Вижте пълната колекция Пожелания за Гергьовден

Традиции

Един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още“цветен Гьорги”.

Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец.

Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

Празнична трапеза

Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.

Най-често агнето се заколва на свещено за местността място – оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка – да има храна за животните, дава му се да близне сол – за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка.

Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

Печено агне

Агнешка дроб чорба

Гергьовденска пита

Пълнена агнешка плешка

👉 Вижте още за трапезата за Гергьовден

Обичаи

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. По стара българска традиция агнето, което е първото мъжко, родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва или в къщи до огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да опръска стената /някъде се коли на свещено място, наречено оброчище/.

По опръсканата с кръв стена се гадае за бъдещето: „ако браздите кръв са дебели, ще има плодородие; ако са текли на тънки струи, означава сиромашия“.

Преди жертвоприношението агнето се захранва обредно със свежа зеленина, трици /на някои места и с обреден хляб/ и сол, за да има добра паша, плодородие и ситост за всички, и се запойва с вода.

Окичва се с гергьовски венец на шията /от гергьовче, здравец и букова шума, завързани с червен конец/, прикрепя се запалена свещичка на дясното му рогче /или на двете/ и се освещава.

В Източна България стопанинът сам го прекадява с тамян, след което пак той го коли.

В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето обикновено се прави при река, където кръвта изтича във водата.

На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.

Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата – да не ги настига злото през годината.

На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е “повито с блага роса“. В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити.

Болните се къпят в “лява вода” – там където реката завива на ляво, за да се излекуват.

👉 Вижте пълна информация за Поверия и ритуали на Гергьовден

Магическии Ритуали

Ключов момент в гергьовската обредност в миналото имат магиите /правени от жени магьосници, които обират плодородието по нивите и градините, крадат млякото и плодовитостта на добитъка /и благословиите.

Затова наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото.

Народът ни упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог или къпина.

Освен това, солта играе важна роля, както в краденето, така и за защита от него. Стопаните слагат, за предпазване, от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша.

После тази сол се слага в храната на животните. На други места пък апотропейна /защитна/ функция изпълнява огънят на запалените срещу Гергьовден свещи, поставени на вратите на дома, обора, кошарите.

Вътрешни препратки

Външни препрадки

Wikipedia
Съновникът

Не пропускайте да видите и ⤵️
Гергьовден – молитва, поверия, гадания
Обичаи и традиционна храна за Гергьовден
Гергьовденски вицове
Поверия за Гергьовден
Пожелания за имен ден на дете
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже

1. чревца, черен и бял дроб[↩]