Гергьовден – обичаи и традиционна храна за празника

Обичаи и традиционна храна за Гергьовден

Кой е свети Георги

Православната църква почита свети великомъченик Георги Победоносец като воин, роден в Кападокия, който бил измъчван и обезглавен, защото не се отрекъл от Христос. Около неговия култ – как се е появил и разпространил, откъде идва легендата за победата над змея – има много въпроси и различни хипотези. Една от тях свързва образа на светеца на кон с древния Тракийски конник и с други конни божества.

Празникът има и местни имена: в Западна България го наричат Джурджовден, а в Охридско – Гюргьовден. Тачи се навсякъде, а подготовката започва още предния ден, когато момите и момците берат цветя за китки и сплитат венец за агнето.

Утрото на празника: стадото и първото мляко

Вечерта преди Гергьовден овчарите отделят агнетата от овцете. Призори изкарват стадото за кратко на паша, а после идва тържественото първо доене. Ведрото е окичено с венец и червен конец или мартеница. Върху него се слага специален хляб с дупка в средата, изпечен от жените, и мляко се издоява първо от овцата, която е родила най-рано. В Кюстендилско доят през сребърен пръстен, а хляба дават на овцете.

Гергьовден - обичаи — Гергьовден – обичаи

Кошарата, стрехите на къщите и съдовете за мляко се закичват със зеленина и венци. В Северозападна България насред кошарата се изкопава трапчинка, в нея се слага яйце и се полива с малко от прясното мляко – вярва се, че така стадото ще бъде опазено от болести и магии.

Гергьовското агне

Курбанът е задължителен. Обикновено за светеца се избира първото родено мъжко агне, и то бяло. Окичват го с венец, а на рогцата му залепват свещички. Преди да го заколят, му дават да хапне зелена трева и да пие вода, после запалват свещите. В Западна България агнето се води в църквата, а в Източна стопанинът сам го прекадява с тамян.

Голямо значение има и мястото на заколението. В Южна България това става в градината, под плодно дърво, за да попие кръвта в земята. В други краища агнето се коли у дома, до огнището или до източната стена – тогава се търси кръвта да опръска стената, а по нея се гадае каква ще е реколтата и дали семейството ще е здраво. С кръвта се белязват праговете, за да не влиза болест в къщата, и челата на децата – да ги пази от магии. В Западна България колят агнето край реката, за да изтече кръвта във водата, или я занасят и изливат там.

Агнето, прекадено от свещеника, се изпича цяло и се занася на общата трапеза. Тя се нарежда в двора на църквата, на оборището, край кръст или в манастир.

Обредният хляб

Хлябовете за празника се месят обикновено предишния ден от мома или млада булка, закичена с китка. Цветя украсяват и ситото, и нощвите. Водата за тестото е „мълчана“ – донася се, без да се проговори, в котли, закичени със зелено клонче. Нощвите се изстъргват със сребърна гривна или монета, а тестото се завива с чиста женска риза, за да се раждат женски агнета. Водата, с която месачките си измиват ръцете, се излива в корените на плодно дърво или се дава на животните с храната им.

На общата трапеза, преди да започне ядането, жените раздават от всичко донесено: прясно мляко, чесън, подсирено сирене, мляко с ориз.

Кантарът, люлките и росата

Гергьовденската сутрин има и свои игри. Всички се претеглят на кантар, а след това се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво – за здраве.

Много рано, още докато тревата е мокра, хората по стар обичай се търкаляли голи в росата или се къпели в реки и извори. Особено държали на това бездетните жени. Според поверието тъкмо по това време билките имат най-голяма сила, затова болните се къпели във вода с билки, която после се изхвърляла на кръстопът – за да си отидат с нея и болестите. Тези обичаи са част от народните вярвания, а не съвет за лечение.

Нивата, мамниците и иманярите

На Гергьовден стопанинът обикаля нивата си. В нея той заравя червено яйце, пазено от Великден, и откъсва един клас, който отнася у дома. Така, вярва се, нивата е защитена от градушка и от магии.

Най-много се страхували от т.нар. мамници (житомамници, магьосници) – жени, които според народа само в този ден можели да „оберат“ чуждото плодородие. Те събирали с кърпа росата от нечия нива и я изцеждали в своя хамбар, или късали най-хубавите класове, в които се крие берекетът. Смятало се, че по същия начин, с баене и заклинания, мамниците отнемали и млякото на чуждите овце, като ги захранвали с хляб и сол. Разказва се, че вършели всичко това голи.

За защита стопаните слагали сол на портата, през която минава стадото след паша. По същата причина на Гергьовден никой не дава назаем сол или подквас за мляко.

Има и още едно поверие: в нощта срещу празника заровеното имане се „показва“ – „играе“ и от земята излиза огън. Затова иманярите чакали Гергьовден с нетърпение.

Ден за договори и пословица

Традиционно на Гергьовден се подновяват старите и се сключват нови договори за работа – за овчарите и ратаите с него започва летният стопански сезон. А колко обичан е празникът, личи от поговорката: