Време за прочитане - 3 мин.

 

Предсватбени Български обичаи

Из много кътчета на България, младежите участват в коледуването а момите в лазаруването. Това се счута за присъединяване към групата на младежите годни за женитба.

За българските моми и ергени не било трудно да се виждат, да се харесват, да се оценяват и влюбват. Те се срещали сред празнични хора; сборовете в различните селища или при църкви и манастири, когато се е празнувал техния патрон и се е стичало население от цяла област; сватбите и годежите, където младите са участвали през цялото време на сватбените дни; ходенето на девойките за вода на кладенеца или чешмата; работа на полето; и разбира се тлаките и седянките, където младите момичета са показвали своето сръчност трудолюбие, умението да запеят и да водят приятни и духовити разговори.

Български предсватбени обичаи и обреди
Български предсватбени обичаи и обреди

Момците показвали коя мома харесват чрез различни знаци. Най-широко разпространено е било грабването на момината китка. Девойката може само да приеме неговата любов или да я избегне, като внимава да не засегне или обиди момъка.

Любовта между младите започва с харесването, разбирано както във физическия, така и в духовния смисъл. Каква трябва да е момата за да бъде тя харесвана? Достатъчно е да се обърнем към народните песни: равна снага, тънка половина, бяло лице, руси коси, черни очи, бяло гърло, умна, кротка и работна. Момъкът държи да си избере подходяща мома. Да са с нея “лика-прилика като два стръка иглика”. А момъкът? Ако е работен, юначен, снажен, здрав и гиздав, то това е достатъчно да бъде предмет на моминските въздишки.

Когато им излезе късметът, те се женят. Това се случва когато момъкът поиска а момата се омъжва, когато я поискат.

Искането на съгласие за брак е известно под названия като: питане, сватосване, сватуване, просене и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове, женихи, момари, слугници, сводници и т.н. Най-често искането става в сезона на сватбитепрез есента или зимата (сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа и през пости) и в дома на момата.

Държи се посещението да остане в тайна, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Ако семейството на момата е дало съгласието си, на другия ден сутринта или вечерта се ходи на годеж (т. н. малък годеж, наричан още малък главеж, малка углава, сговор, нишан, запив и т.н.). По правило момъкът не присъства на малкия годеж. Момковия баща носи бъклица с ракия или вино, украсена с цветя, а майката на момъка приготвя нишан.

Основните моменти в малкия годеж са:

а) размяната на нишана между двете семейства;

б) целуването на ръка, с което момата приема предложението за женитба;

в) наздравица с ракията на годеника.

Големият годеж (годеж, голям строй, голям главеж, голяма углава, голям нишан) в много отношения напомня малкия, но при него всичко е по-тържествено и по-богато. За ден на годежа се избира някоя неделя или празник. В зависимост от имотното състояние на момковото семейство се приготвя и подходящ подарък за годеницата. Задължителна негова съставка са различните видове монети и метални накити и зелена китка, увита с червен конец.

Най-важен момент от големия годеж е договарянето на сватбата. Изяснява се кога ще бъде сватбата, с колко сватове ще бъде, какви подаръци трябва да приготви момковото семейство за моминото и обратното, колко трябва да заплати момковият баща за “бащино право” на момините родители и т.н.

След постигането на договореност свирците започват да свирят, а годежарите вдигат наздравици и пият за “на добър час”. Прието е на годежа гостите да се даруват с кърпи, чорапи или други дребни подаръци, които се слагат на дясното рамо.

Периодът от годежа до сватбата трае от една седмица или един месец до половин, една, две или три години.

Вижте още и ⤵️
Суеверия за сватба
Подходящ ден за сватба според позицията на Слънцето
Сънища за женитба и сватба