Време за прочитане - 4 мин.

Петковден – св. Петка – 14 октомври

Имен ден празнуват имената: ПАРАСКЕВ, ПАРАСКЕВА, ПАРАСКО, ПАРАШКЕВ, ПАРАШКЕВА, ПЕНА, ПЕНКА, ПЕНКО, ПЕНЧО, ПЕНЬО, ПЕНО, ПЕТКА, ПЕТКАН, ПЕТКАНА, ПЕТКО, ПЕТРА, ПЕТРАНА, ПЕТРАНКА, ПЕТЪР, ПЕТЬО, ПЕТЯ

Изберете Пожелания за имен ден

Празникът е известен още като Петковден, Зимен Петковден, Св. Параскева – Петка.

Изберете пожелание за Петковден.

Вижте какви са народните поверия за Петковден

Дойде ли Петковден хората казват, че топлото време си отива и започва зимата. От днес до Димитровден се забранява домашната работа с вълна, кроенето и шиенето. Вярва се, че ако някой носи дрехи скроени през този период ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.

Света Петка е родена през 11 век в град Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море.

Житие на светицата

Легендата разказва, че когато била на 10 годишна възраст чула гласа на Исус Христос и тогава решила да се посвети на вярата. Когато родителите й починали напуснала дома си.

Обходила светините на Константинопол, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, след 5 години посетила Ерусалим и Божи гроб като се установила в Йорданската пустиня.

Предусещайки смъртта си, не след дълго, се върнала в родния си град Епиват. Починала докато се молела. Погребали я вън от градските стени, като чужденка.

Според преданието дълги години гробът й бил забравен. На мястото обаче се случвали много чудеса. Слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали.

През 1238 година, след Клокотнишката битка, мощите на светицата били пренесени в Търново от цар Иван Асен Втори.

След завладяването на Старопрестолния град реликвите на света Петка били отнесени първо във Видин, а после в Белград.

Днес мощите на Света Петка са в румънския град Яш, в църквата “Три светители”.

Народни обичаи

Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

Празника в България

В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

Жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата.

Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.

Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.

Празничната трапеза

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Обичаи

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още “вълче или вампирско погано” представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

Имени дни през този месец