Време за прочитане - 4 мин.

Петковден – св. Петка – 14 октомври

Имен ден празнуват имената: ПАРАСКЕВ, ПАРАСКЕВА, ПАРАСКО, ПАРАШКЕВ, ПАРАШКЕВА, ПЕНА, ПЕНКА, ПЕНКО, ПЕНЧО, ПЕНЬО, ПЕНО, ПЕТКА, ПЕТКАН, ПЕТКАНА, ПЕТКО, ПЕТРА, ПЕТРАНА, ПЕТРАНКА, ПЕТЪР, ПЕТЬО, ПЕТЯ

Изберете Пожелания за имен ден

Празникът е известен още като Петковден, Зимен Петковден, Св. Параскева – Петка.

Дойде ли Петковден хората казват, че топлото време си отива и започва зимата. От днес до Димитровден се забранява домашната работа с вълна, кроенето и шиенето. Вярва се, че ако някой носи дрехи скроени през този период ще се разболее, а след си ще се превърне във вампир.

Света Петка е родена през 11 век в Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море.

Житие на светицата

Легендата разказва, че когато била на 10 годишна възраст чула гласа на Исус Христос и тогава решила да се посвети на вярата. Когато родителите й починали напуснала дома си.

Обходила светините на Константинопол, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, след 5 години посетила Ерусалим и Божи гроб като се установила в Йорданската пустиня.

Предусещайки смъртта си, не след дълго, се върнала в родния си град Епиват. Починала докато се молела. Погребали я вън от градските стени, като чужденка.

Според преданието дълги години гробът й бил забравен. На мястото обаче се случвали много чудеса. Слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали.

През 1238 година, след Клокотнишката битка, мощите на светицата били пренесени в Търново от цар Иван Асен Втори.

След завладяването на Старопрестолния град реликвите на света Петка били отнесени първо във Видин, а после в Белград.

Днес мощите на Света Петка са в румънския град Яш, в църквата “Три светители”.

Народни обичаи

Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности– предене, тъкане, кроене, шиене.

Празника в България

В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

Жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата.

Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка– под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.

Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден иДимитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в , определя късмета и здравето през цялата година.

Празничната трапеза

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

В някои райони денят е женски . Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата.След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Обичаи

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни.Тези дванадесет дни наричани още “вълче или вампирско погано” представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

На места се провежда съботата преди ПетковденПетковденска задушница,за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

Имени дни през този месец