Време за прочитане - 3 мин.

Червено – за и против злини

Най-яркият символ на Великден е яйцето. През средните векове то е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът – водата, а жълтъкът – огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ на само на живота, но и на смъртта.

Традиционната представа за великденските яйца винаги са свързани както с обредното им предназначение, така и с тяхната украса. Приготвяните яйца са два вида: боядисани в един тон, най-често в червено, и яйца с някакъв рисунък върху тях. В традиционната великденска обредност червените яйца имат две основни функции: предпазна и стимулираща. Представата за червения цвят като защита срещу всякакви се пренася и върху яйцето. Затова то се използва като предпазно средство против градушка, злини и болести.

Червено яйце - за здраве и против злини
Червено яйце – за здраве и против злини

В България яйцата себоядисват на Велики четвъртъкили на Велика събота като броят им зависи от членовете на . Първото винаги се оцветява в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в .

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането,ще е най-здрав през годината.

С черупките от великденските яйца се захранват животните, за да са здрави през годината. Червеното яйце се заравя в нивите или под прага на къщата, за да се предпазят нивите и домовете от злини и болести.

Обредните хлебове са неотменна част от трдициите за Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък. Една от тези питки се прави сладка и това е великденксият козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също има вид козунак по същия повод – той може да изтрае хели 6 месеца.

Червено яйце - за здраве и против злини - Великден
Червено яйце – за здраве и против злини – Великден

Великденският хляб никига не се реже, асе разчупва от най-възрастнияв дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всичките си членове, като се моли за опрощаване на греховете им.

Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и с нейните цикли. Има легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.