Как се посреща Великден у нас
Подготовката за Великден отнема цялата Страстна седмица, а самото празнуване по традиция продължава три дни. Всеки ден от седмицата има своя работа – чистене, месене, боядисване – и всяка от тях е свързана с поверия, предавани в семейството.
Боядисването на яйцата
Яйцата се шарят на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото винаги е червено и има специална роля. С него най-възрастната жена в къщата, обикновено бабата, прави кръстен знак върху челото на всяко от децата – вярва се, че така те ще бъдат здрави и румени през годината. После това яйце се поставя до иконата в дома или се заравя насред нивата, за да я пази от беди.

Обредните хлябове
Пак на Велики четвъртък стопанките замесват тестото за празничните хлябове. Из страната те се наричат по най-различен начин – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница, кукла. В тях се вграждат нечетен брой яйца, червени или бели, а около всяко се увива плетена ивица тесто.
Освен големия хляб жените оформят и малки кравайчета, всяко с по едно червено яйце в средата. Те са за подаряване – на първия гост, който прекрачи прага, на кумовете, на девера и на останалите роднини.
Неделята на Възкресение
В неделя рано сутринта семействата отиват на тържествената служба в църквата. Към дома се връщат със запалени свещи, а по пътя и на прага се поздравяват с „Христос Воскресе“.
Този ден е важен и за младите семейства. Младоженците отиват на гости при кумовете, при родителите си и при девера, като носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Навсякъде ги чака богато подредена маса.
Символите на празника
Яйцето – знак за нов живот
Обичаят да се подаряват боядисани яйца е много по-стар от християнството. Познат е в древен Египет, Персия, Гърция, Рим и Китай, където яйцето е означавало зараждане на живот. Редица култури го свързват с началото на света – в персийските представи например Земята се е излюпила от огромно яйце. Римляни, гали, перси и китайци са рисували и украсявали яйца, виждайки в тях символ на пролетното прераждане на природата.

Християнството придава на яйцето ново значение. Едно от най-разказваните предания е за Мария Магдалина: когато отишла в Рим при императора, тя му поднесла яйце, оцветено в червено – цвета на кръвта на Христос.
В православните страни яйцето е и самият великденски поздрав. Хората чукат яйцата си едно в друго и казват „Христос Воскресе“, а отговорът е „Воистина Воскресе“.
Великденският заек
Заекът идва от западната, католическа и протестантска традиция, но вече е обичан и у нас. Според легендата в нощта преди Възкресение той донася на децата кошница с шарени яйца, сладки и играчки. Понякога я оставя на видно място, понякога я крие и малчуганите тръгват да я търсят още в ранната празнична утрин. Като животно, което се размножава бързо, заекът е символ на плодородието.

Първите писмени сведения за него са от немските земи през XVII век, а Елзас се смята за едно от местата, където образът се утвърждава. По-късно немските преселници пренасят обичая в Америка.
Великденското дърво
Много по-нова традиция също идва от Германия. През 1945 година момче на име Фолкер Крафт видяло дърво, окичено с яйца, и си обещало, че един ден и то ще има такова. Мечтата не била забравена – вече семеен, той украсил през 1965 година ябълката в градината си в Залфелд с 18 цветни пластмасови яйца.

С годините той и съпругата му започнали да окачват издухани и изрисувани черупки вместо пластмасови яйца. Броят им растял всяка пролет, а дървото станало известно в цяла Германия. Семейството продължило традицията и броят на украсите стигнал до около 9500 яйца.
Необичайни великденски обичаи по света
Пръчката и водата в Централна Европа
В Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния има ритуал, който на нас би ни се сторил странен. В понеделника след Великден мъжете поливат жените с вода или ги напръскват с парфюм и ги шибват леко с пръчка, украсена с панделки. Вярва се, че така жените ще останат здрави и хубави до следващия Великден.

Счупени делви в Корфу
На гръцкия остров Корфу жителите изхвърлят от балконите си глинени съдове и делви, които се трошат с трясък по улиците. Обичаят се свързва с късмета – смята се, че който хвърли, ще бъде щастлив през цялата година. Корените му се търсят във венецианското минало на острова или в още по-стари, езически вярвания. Строшените съдове бележат идването на пролетта и новата реколта, за която ще трябват нови делви.
Люлката в Латвия
В Латвия люлеенето на великденската сутрин е стара традиция. Според поверието то е свързано с плодовитостта и е нужно, за да върви добре добитъкът. Вярва се още, че който се е люлял на Великден, през лятото няма да бъде хапан от комари и мухи.
Трапезата за празника
Рецепти за Великден

Трудност: Трудна
Трудност: Лесна
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.