Страстната седмица: забрани и подготовка
Последната седмица преди празника се нарича Страстна седмица. Най-много обичаи и забрани са свързани с три от дните ѝ – сряда, четвъртък и петък.
В сряда жените оставят настрана плетката, иглата и стана – женската работа не се върши.
Велики четвъртък – денят на яйцата
Велики четвъртък е посветен на боядисването на яйцата. Стопанките ги събират още от понеделник, но за най-подходящи се смятат онези, които кокошките снесат в самия четвъртък.
Боядисват се много яйца – не само за семейството, но и за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага. Вярва се, че ако някой си тръгне от дома без яйце, ще отнесе и късмета на къщата.

Задължително първото яйце се боядисва в червено. На него народът приписва магическа сила: с него майките потъркват бузките на децата, за да растат здрави и с руменина. В някои краища това яйце се пази цяла година, до следващия Велики четвъртък, и по това какво има вътре в него се гадае за бъдещето. На други места го заравят в нивата на Гергьовден, за да я пази от градушка.
Старите майсторки са правили боята сами. Червеният цвят се получавал от кърмъз или от риган, набран на Еньовден и изсушен. Преди боядисване яйцата се измивали с вода, в която е разтворена пепел, а после се варели във вода със зелев сок или стипца.
Боядисва най-възрастната жена в дома, а момите след това ги изписват. Яйцата, украсени с растителни, геометрични и други шарки, се наричат перашки или писани яйца.
Велики четвъртък поставя началото и на поредица от седем четвъртъка – той и шестте след него до Спасовден. Те се тачат, за да не бие градушка, и в тях жените не предат, не тъкат, не шият и не бухат с бухалка.
Нов квас и обредни хлябове
На четвъртък се подновява и квасът – в тестото се слагат билки и така се получава нов, „млад“ квас. От него на следващия ден, в петък, се месят обредните хлябове.
Те са няколко вида според това за кого са: за семейната трапеза, за кръстника и рода, за лазарската кумица. Някои са кръгли, други продълговати, трети се сплитат от отделни парчета тесто. Познати са с различни имена – яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Месят се с мазнина, намазват се с жълтък, а преди печене върху тях се забождат едно или повече яйца – в някои краища боядисани, в други не. Без тези хлябове празничната трапеза е немислима.

Душна събота
Съботата преди празника е известна като Душна събота. Жените отиват на гроба на близките си и раздават за душите им от боядисаните яйца и от хлябовете.
Великденската неделя и празничните дни
Празникът продължава три дни. Първият е неделята. След тържествената служба хората се поздравяват и започва чукането с яйца. Чието яйце остане цяло – наричат го „кълцок“ или „къцач“ – той, според поверието, ще бъде здрав през цялата година.
Запалената в църквата свещ се носи у дома. Цялото семейство отговява, като всеки хапва малко от яйце и от обредния хляб. Черупките се слагат над горния праг на вратите – вярва се, че така злото няма да влезе в къщата. Едва тогава започва истинското угощение.

Гостуване при кума и при родителите на булката
На Великден младоженците отиват у кума си. Носят му специално изпечения за него хляб и боядисани яйца, а домакините ги изпращат също с яйца. Подобно гостуване се прави и в дома на булката – то се нарича поклон.
Момите при кумицата и люлките
Девойките, които са лазарували, имат особено задължение. От Цветница до Великден те „говеят“ на кумицата си, тоест не ѝ проговарят. На празника всяка отива при нея с кумичин колач, който майка ѝ е омесила и украсила с червени яйца.
Момите целуват ръка на кумицата и ѝ искат прошка – едва тогава мълчанието се нарушава. Когато всички се съберат, сядат на обща трапеза. После кумицата ги извежда в края на селото, където на високо и разклонено дърво е вързана люлка. Започват т.нар. „люленки“: люлеят се момите, идват ергени, качват се и децата.
Разметан понеделник
В някои краища вторият ден на Великден е известен като разметан понеделник, по името на обичая размятане на яйца. Момчета и момичета застават в две редици една срещу друга и си търкалят червени яйца. Смисълът е да има плодородие и посевите да бъдат опазени от градушка.
Светлата сряда: Ладино хоро и Мара-илишанка
В сряда след празника в Западна България се играе Ладино хоро, а в Бургаско – обредната игра Мара-илишанка. И в двата обичая участват моми и жени.
Ладиното хоро се води в кръг. Три пъти жени с кърпа минават над веригата и я „разсичат“, след тях същото правят младежи с прътове.
Мара-илишанка е обредна кукла, направена от два чехъла – червен и жълт. Обличат я в мъжка риза и я покриват с бяло було като булка. Куклата се приготвя в къща, където не е умирало дете, а я носи момиче, което вече е лазарувало и има живи родители. С другите девойки то обикаля селото до мястото, наречено също Мара-илишанка.
Там момите се нареждат в два полукръга. Носачката на куклата застава срещу тях, държейки я в дясната ръка, и води вътрешната верига. Докато девойките пеят по две, куклата минава от ръка на ръка, редувайки двете вериги, докато не се върне при първото момиче. Накрая шествието отива до реката: куклата се разваля и потапя във водата, а момичетата си мият лицата. Обичаят се е правил за дъжд и берекет, срещу градушка и болести.
Цялата седмица след празника е известна като Светла или празна, а неделята, с която завършва, е Томина неделя.
Какво се приготвя за великденската трапеза
Яйца в естествени цветове
Ако искате да се върнете към старите багрила, ето няколко начина, познати от бабите ни:
- светложълт цвят – яйцата се варят дълго с люспи от кромид лук;
- кафяв цвят – варят се с корени от брош;
- лилав цвят – варят се със сушени черни боровинки.
Обреден хляб
Хлябът за празника има десетки местни имена – влидник, харман, кошеря, кулак и много други. Общото между тях е украсата от усукано тесто и боядисаните яйца, които се изпичат заедно с него – най-често нечетен брой: 5, 7 или 9.
Трапезата за празника

От същото тесто се оформят и малки кравайчета за децата, с по едно яйце в средата. Преди печене може да ги намажете с жълтък или да ги поръсите със сусам.
Баница с печени кори
Трудност: СреднаТопчета (мекици)

Печена луканка

Печена луканка (шушуница)
Луканка или суджук, обелени, потопени за кратко във вода и изпечени на скара – шушуница, старото мезе за вино и ракия.
Саздърма с яйца
Трудност: ЛеснаОще за Великден
Ако искате да научите повече, прочетете какво повелява традицията за Великден, откъде идва обичаят с яйцата в материала за историята на великденското яйце, както и общия преглед на традициите и обичаите за празника. За поздрав към близките ще ви помогнат нашите пожелания за Великден, а любопитните ще открият още стари вярвания в поверията за Великден.
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.