Великденски обичаи и традиционна храна: от Страстната седмица до трапезата

Обичаи

Великден не започва в неделя сутринта. Подготовката за него обхваща цялата седмица преди празника, а веселието продължава още дни след това. В българското село всяка стъпка – от събирането на яйцата до първото люлеене на люлката – е имала своя смисъл. По-долу ще намерите старите обичаи, подредени по дни, а накрая и идеи за ястията, които по традиция стоят на великденската трапеза.

Страстната седмица: забрани и подготовка

Последната седмица преди празника се нарича Страстна седмица. Най-много обичаи и забрани са свързани с три от дните ѝ – сряда, четвъртък и петък.

В сряда жените оставят настрана плетката, иглата и стана – женската работа не се върши.

Велики четвъртък – денят на яйцата

Велики четвъртък е посветен на боядисването на яйцата. Стопанките ги събират още от понеделник, но за най-подходящи се смятат онези, които кокошките снесат в самия четвъртък.

Боядисват се много яйца – не само за семейството, но и за кумовете, за децата и за всеки гост, прекрачил прага. Вярва се, че ако някой си тръгне от дома без яйце, ще отнесе и късмета на къщата.

Боядисването на яйцата
Боядисването на яйцата

Задължително първото яйце се боядисва в червено. На него народът приписва магическа сила: с него майките потъркват бузките на децата, за да растат здрави и с руменина. В някои краища това яйце се пази цяла година, до следващия Велики четвъртък, и по това какво има вътре в него се гадае за бъдещето. На други места го заравят в нивата на Гергьовден, за да я пази от градушка.

Старите майсторки са правили боята сами. Червеният цвят се получавал от кърмъз или от риган, набран на Еньовден и изсушен. Преди боядисване яйцата се измивали с вода, в която е разтворена пепел, а после се варели във вода със зелев сок или стипца.

Боядисва най-възрастната жена в дома, а момите след това ги изписват. Яйцата, украсени с растителни, геометрични и други шарки, се наричат перашки или писани яйца.

Велики четвъртък поставя началото и на поредица от седем четвъртъка – той и шестте след него до Спасовден. Те се тачат, за да не бие градушка, и в тях жените не предат, не тъкат, не шият и не бухат с бухалка.

Нов квас и обредни хлябове

На четвъртък се подновява и квасът – в тестото се слагат билки и така се получава нов, „млад“ квас. От него на следващия ден, в петък, се месят обредните хлябове.

Те са няколко вида според това за кого са: за семейната трапеза, за кръстника и рода, за лазарската кумица. Някои са кръгли, други продълговати, трети се сплитат от отделни парчета тесто. Познати са с различни имена – яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Месят се с мазнина, намазват се с жълтък, а преди печене върху тях се забождат едно или повече яйца – в някои краища боядисани, в други не. Без тези хлябове празничната трапеза е немислима.

Великденските обредни хлябове
Великденските обредни хлябове

Душна събота

Съботата преди празника е известна като Душна събота. Жените отиват на гроба на близките си и раздават за душите им от боядисаните яйца и от хлябовете.

Великденската неделя и празничните дни

Празникът продължава три дни. Първият е неделята. След тържествената служба хората се поздравяват и започва чукането с яйца. Чието яйце остане цяло – наричат го „кълцок“ или „къцач“ – той, според поверието, ще бъде здрав през цялата година.

Запалената в църквата свещ се носи у дома. Цялото семейство отговява, като всеки хапва малко от яйце и от обредния хляб. Черупките се слагат над горния праг на вратите – вярва се, че така злото няма да влезе в къщата. Едва тогава започва истинското угощение.

Свещта от църковната служба
Свещта от църковната служба

Гостуване при кума и при родителите на булката

На Великден младоженците отиват у кума си. Носят му специално изпечения за него хляб и боядисани яйца, а домакините ги изпращат също с яйца. Подобно гостуване се прави и в дома на булката – то се нарича поклон.

Момите при кумицата и люлките

Девойките, които са лазарували, имат особено задължение. От Цветница до Великден те „говеят“ на кумицата си, тоест не ѝ проговарят. На празника всяка отива при нея с кумичин колач, който майка ѝ е омесила и украсила с червени яйца.

Момите целуват ръка на кумицата и ѝ искат прошка – едва тогава мълчанието се нарушава. Когато всички се съберат, сядат на обща трапеза. После кумицата ги извежда в края на селото, където на високо и разклонено дърво е вързана люлка. Започват т.нар. „люленки“: люлеят се момите, идват ергени, качват се и децата.

Разметан понеделник

В някои краища вторият ден на Великден е известен като разметан понеделник, по името на обичая размятане на яйца. Момчета и момичета застават в две редици една срещу друга и си търкалят червени яйца. Смисълът е да има плодородие и посевите да бъдат опазени от градушка.

Светлата сряда: Ладино хоро и Мара-илишанка

В сряда след празника в Западна България се играе Ладино хоро, а в Бургаско – обредната игра Мара-илишанка. И в двата обичая участват моми и жени.

Ладиното хоро се води в кръг. Три пъти жени с кърпа минават над веригата и я „разсичат“, след тях същото правят младежи с прътове.

Мара-илишанка е обредна кукла, направена от два чехъла – червен и жълт. Обличат я в мъжка риза и я покриват с бяло було като булка. Куклата се приготвя в къща, където не е умирало дете, а я носи момиче, което вече е лазарувало и има живи родители. С другите девойки то обикаля селото до мястото, наречено също Мара-илишанка.

Там момите се нареждат в два полукръга. Носачката на куклата застава срещу тях, държейки я в дясната ръка, и води вътрешната верига. Докато девойките пеят по две, куклата минава от ръка на ръка, редувайки двете вериги, докато не се върне при първото момиче. Накрая шествието отива до реката: куклата се разваля и потапя във водата, а момичетата си мият лицата. Обичаят се е правил за дъжд и берекет, срещу градушка и болести.

Цялата седмица след празника е известна като Светла или празна, а неделята, с която завършва, е Томина неделя.

Какво се приготвя за великденската трапеза

Яйца в естествени цветове

Ако искате да се върнете към старите багрила, ето няколко начина, познати от бабите ни:

  • светложълт цвят – яйцата се варят дълго с люспи от кромид лук;
  • кафяв цвят – варят се с корени от брош;
  • лилав цвят – варят се със сушени черни боровинки.

Обреден хляб

Хлябът за празника има десетки местни имена – влидник, харман, кошеря, кулак и много други. Общото между тях е украсата от усукано тесто и боядисаните яйца, които се изпичат заедно с него – най-често нечетен брой: 5, 7 или 9.

Трапезата за празника

Обреден хляб с мая
Тип хранене: Вегетарианска. За основния вариант без незадължителните добавки.
Трудност: Средна

Обреден хляб с мая

Порции
16 порции
Общо време
4 ч 15 м

Продукти: брашно, яйца, масло, прясно мляко, сол...

От същото тесто се оформят и малки кравайчета за децата, с по едно яйце в средата. Преди печене може да ги намажете с жълтък или да ги поръсите със сусам.

Баница с печени кори

Топчета (мекици)

Топчета (мекици)
Тип хранене: Вегетарианска. За основния вариант без незадължителните добавки.
Трудност: Средна

Топчета (мекици)

Порции
4 порции
Общо време
2 ч 5 м

Продукти: брашно, прясно мляко, яйца, мая, олио...

Печена луканка

Печена луканка (шушуница)
Тип хранене: Кето. Кето кандидат според изчислените хранителни стойности.
Трудност: Лесна

Печена луканка (шушуница)

Порции
2 порции
Общо време
15 м

Луканка или суджук, обелени, потопени за кратко във вода и изпечени на скара – шушуница, старото мезе за вино и ракия.

Саздърма с яйца

Още за Великден

Ако искате да научите повече, прочетете какво повелява традицията за Великден, откъде идва обичаят с яйцата в материала за историята на великденското яйце, както и общия преглед на традициите и обичаите за празника. За поздрав към близките ще ви помогнат нашите пожелания за Великден, а любопитните ще открият още стари вярвания в поверията за Великден.

Коментари

Още от тази категория