Месни заговезни

Празници

Месни заговезни се отбелязва на 7 март 2027 г.

Месни заговезни: последният ден с месо преди поста

Месни заговезни е неделята осем седмици преди Великден. След нея се прекратява употребата на месо, а през следващата Сирна седмица още се приемат млечни храни и яйца.

7 март 2027 г. (неделя)

„Заговяване“ означава последното приемане на блажна храна преди съответното въздържание, а не постене с месо.

След Месни заговезни идва Сирната седмица, през която още се приемат млечни храни и яйца. След нея, в понеделник след Сирни заговезни, започва Великият пост.

Месните гозби са част от обичая на заговяването, но трапезата не е ограничена само до тях.

Месни заговезни
Месни заговезни

На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.

Трапезата за празника

През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.

В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Обичаите на следващата Сирна седмица

Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Вярва се, че който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка.

Традиции

По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.

Традиционни гозби за този ден са:

Как се различават Месни и Сирни заговезни?

Месни заговезни са осем седмици преди Великден, а Сирни — една седмица по-късно. Между тях традиционният постен ред допуска млечни храни и яйца, но не месо.

Коментари

Още от тази категория

Светла Събота

Светла събота е последният ден от Светлата седмица преди Томина неделя. Какво е раздаването на артоса, какво се...