Сирни заговезни в Запалня: кукурешки, бутурници, прошка и хоро

Един празник, разказан през едно село

Сирни заговезни се празнува в цяла България, но всяко село има свой почерк. Този текст следва спомените от село Запалня – за огромните огньове на могилите, за детските „ракети“, за прошката и за последното голямо хоро преди Великия пост. Това е картина на една местна традиция, а не правило, което важи навсякъде.

Кукурешките – огньовете на могилите

На много места по това време излизат кукери, другаде – джамали или старци. В Запалня обаче главните герои на деня бяха кукурешките – големите заговезнишки огньове. Такива огньове се палят и в много други краища на страната, така че не са запазена марка само на запалци.

Важно е да не се бъркат с малките огънчета, които хората палят пред вратите и портите си и прескачат. При прескачането се изрича закачлива скоропоговорка:

„На попадията в калцуните, на попа в гащите!“,

С нея на шега „пращат“ бълхите, въшките и всякакви гадини в къщата на свещеника.

Кукурешките в Запалня бяха съвсем друг мащаб – огромни клади, вдигани извън селото, на върха на могилите. Селото имаше четири махали и на четири места се палеха огньове, но истинските съперници бяха два – този на горната и този на долната махала.

Половин година детски труд

Подготовката беше изцяло работа на децата – и то каква. Още в края на лятото започваше събирането на всичко, което може да гори: сламоляк, сухи бурени, клечки. Избираше се сухо място близо до могилата и там се трупаше събраното. Това беше продължителен, доброволен и добре организиран труд, който траеше близо половин година. Никой не смееше да се измъкне – който клинчеше, рискуваше да бъде изгонен от компанията.

Сутринта на празника

На самия празник още от ранни зори децата натоварваха колички и тарги и изкачваха всичко на върха на могилата. На подготвено място забиваха дълга върлина и около нея започваха да редят купата.

Най-малките, които още не можеха да мъкнат товари, имаха своя задача – пазеха. Събираха камъчета и ако от другата махала се появеше „шпионин“, го посрещаха с тях. Съперничеството беше сериозно: децата от двете махали се дебнеха цял ден и всяка страна се опитваше да подпали купата на другата още по светло, за да остане вечерта да гори само нейната.

Горната могила почти винаги печелеше. Беше гола, видима отвсякъде, и пламъкът ѝ огряваше цялото село. Виждаше се дори от Твърдица, Козарево, Конаре, Гурково, Николаево и Паничерево. Долната могила беше обрасла с гора, а високите акации и орехи скриваха част от огъня.

Бутурниците – запалските „ракети“

Всяко момче си приготвяше за празника по няколко бутурници – малки летящи „ракетки“ от лесково дърво. Предната им част беше заострена, а задната – изтъняла и плоска, с разрез, в който се оформяха две „ушички“. Леко извити, те завъртаха бутурницата във въздуха.

Изстрелването изискваше сръчност. В средата на бутурницата се пробиваше дупка и тя се нанизваше на жилава пръчка, която се държеше в дясната ръка. В лявата се стискаше къса, здрава тояжка. С рязък и силен замах жилавата пръчка се удряше в тояжката, бутурницата се откъсваше и политаше към небето.

Прошката

Когато купата беше готова, децата разпределяха кой кога ще я пази, а останалите се прибираха. Измиваха се, обличаха се празнично и тръгваха да искат прошка от кръстниците си.

Привечер в църквата се служеше вечерня. На нея свещеникът сам искаше прошка от събралите се вярващи. По-възрастните хора в селото почти без изключение отиваха да се опростят, а някои – и да се изповядат преди поста.

Последното хоро преди поста

След това започваше селското хоро и на площада се изсипваше цялото село – малки и големи, пременени и нагиздени. Младите играеха, възрастните гледаха отстрани и коментираха, но не един и двама не издържаха и също се хващаха на хорото. Жените стояха прави около кръга, а мъжете обикновено насядали пред дюкяните и обсъждаха политика.

Тук ставаше голямото общо опрощаване на селото. Отвсякъде се чуваше „прощавай! „, „Да ти е просто!“, а понякога и шеговитото „Да си прост!“. Това хоро беше последното – от този ден до Великден в селото вече не се правеха общи хора и веселия.

Огньовете пламват

С падането на мрака хорото се разтуряше и децата се връщаха при купите си. Добре наредените клади се подпалваха и пламъците лумваха нагоре. Около огъня децата тичаха като в транс – викаха, скачаха, лудуваха и пращаха запалените бутурници към небето.

Ако двата големи огъня – на горната и на долната махала – се разгореха едновременно, цялото село светваше. Възрастните гледаха омаяни. Когато огньовете догаряха, жарта се заливаше с вода, вече под надзора на по-големите, и всички се прибираха.

Вечерята

Заговезнишката вечер в Запалня минаваше така, както във всяко българско православно семейство: с опрощаване, кадене, гощавка, въртене на халвата и хамкане. С това се затваряше веселото време и започваше Великият пост.