Рождество Христово (Коледа)

Рождество Христово: смисълът на Коледа

На 25 декември Българската православна църква празнува Рождество Христово. Коледа съчетава църковното честване на раждането на Иисус Христос със семейни срещи и народни обичаи.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

Дата на именния ден

Рождество Христово (Коледа) отбелязваме на 25 декември 2026 г. (петък).

За празника и именния ден

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление) – 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г.

В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14).

Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.

В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Езически корени на датата 25 декември

Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове – египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др.

В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал „Деня на раждането на Непобедимото Сльнце“ (Dies Natalis Solis Inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е утъждествявал със слънцето.

На 25 декември заедно с новата вяра са вплетени и старите представи на предците ни за различни езически, огнени небесни божества – за непобедимия бог на слънцето, за славянските богове Перун и Даждбог.

Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината.

Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил:

„Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.„

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф.

Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята – в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.

Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят:

„И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“

И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14)

В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога – Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)

Рождество Христово се описва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.

Именници

Пожелания за Коледа

Вижте пълната колекция пожелания за Коледа

Коледната трапеза

Коледната трапеза трябва да е пищна и да има различни видове салати,  предястия и десерти. Не се спазва задължителен брой на ястията, както се прави на Бъдни вечер.

Първият и най-важен момент, в очакване на който са всички постещи християни, е т.нар. блажене – за пръв път след постите на трапезата се слага месо. Освен месо, задължително присъстват и останалите забранени до този момент продукти – сирене, кашкавал, мляко, масло и други животински храни.

Едно от традиционните коледни ястия е пуйка със зеле. Печената пуйка е лесна за приготвяне, може да я направите и без кисело зеле. Натрийте със сол и черен пипер пуйката отвън и отвътре. Нарежете на ситно черния дроб на пуйката и го запържете с нарязана на ситно една глава лук.

Вижте всичко за Коледната трапеза

Коледуване и други обичаи

У нас Рождество Христово започва там, където свършва Бъдни вечер – последният ден от Коледните (Рождественски) пости. Още в полунощ тръгват коледарите и празникът започва.

Коледуват само мъже – ергени, сгодени момци и младоженци отскоро. Те се готвят от Игнажден насам: тогава се събират групите, учат се песните и се избира водач – задължително по-възрастен и семеен мъж.

Коледарите излизат в празнични дрехи, с китки на калпаците и с „шарени тояги“ в ръце.

Обичаят повелява да се коледува само в коледната нощ – от полунощ до изгрева на слънцето.

Според народните вярвания точно тогава по земята бродят караконджули, вампири, таласъми и други зли сили. Песните на коледарите имат силата да ги пропъдят.

Коледарските дружини обикалят къщите, като винаги поемат на изток. Във всеки дом пеят песни, с които славят стопаните и им пожелават добро.

Домакинът кани момците край трапезата и ги гощава с вино и ракия, а момата от къщата им подава вит кравай. Коледарите получават още пари, месо, боб, брашно, вино и други дарове.

За свой цар, наричан още станеник, коледарите избират млад мъж, който знае добре коледните песни, има артистичен дух, щедър е и с добро сърце.

В миналото всеки, който искал да коледува, трябвало да получи изрично разрешение от царя бан – знак, че обичаят има характер на посвещение.

Чрез коледуването, сурвакането на Нова година, чистенето на оборите на Св. Силвестър (2 януари) и къпането на Йордановден (Богоявление) момците доказват, че са вече мъже и са готови за женитба.

Освен певците в дружината на коледарите обикновено влизат още старец, баба, трохобер и гайдар. Старецът и бабата забавляват хората, трохоберът прибира даровете, гайдарят свири, а четниците пеят.

На места коледарите известяват идването си, като мяукат като котараци. Момците са облечени празнично и топло – обикновено нощта е мразовита – с калпаци, украсени с наниз от пуканки и чемширова китка, и с геги в ръцете. Посрещат ги с радост във всяка къща, освен ако в нея няма скръб – смърт или болест.

През цялата нощ до зори коледарите ходят от врата на врата и пеят коледни песни, в които пожелават здраве, семеен уют и богата реколта. В замяна стопаните им дават коледарски кравай.

Обиколката започва от дома на най-почитания човек в селото – кмета, свещеника или учителя. Стопанинът посреща коледарите с кравай, в който е забодена пара, а стопанката им подава сито с жито – те го разпръскват из къщата, за да се роди богато през новата година.

В някои селища момата за женене приготвя за любимия си специален украсен (писан) кравай. По-късно всички такива краваи се излагат пред хората, за да се види колко струва всеки, и се продават на търг. Всеки ерген купува кравая на своето момиче, а ако за една мома се борят няколко момци, те вдигат цената един срещу друг.

Всеки член на семейството получава своя песен – започва се от най-стария (по години и по почит) и се стига до най-малкия. В песните се пожелава здраве и дълъг живот, имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, радост, игри и веселие. Има песни за орача, овчаря, свещеника, кмета и шивача.

Коледните песни са безброй. Най-любими са онези за хубави моми, които надгряват слънцето, поръчват си риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба – годежари, или чакат първото си либе. В други юнаци яздят буйни коне и надбягват слънцето, гонят сури елени, бият се с турска войска или слизат в долната земя, за да изведат оттам любимата си. Голямо място в песните заемат благословиите и пожеланията.

Сред най-важните задачи на коледуването е да извести, че светът се ражда наново – подреден и устроен. Затова в много коледни песни е съхранен символът на световното дърво, а пророчествата в тях звучат като повеля на съдбата.

Още от Бъдни вечер семействата не лягат, а седят край огъня и чакат коледарите. В огнището гори бъдникът, приготвен още от Игнажден. Край този огън коледарите пеят и наричат за здраве, радост и късмет, а хората вярват, че силата на огъня ще направи думите им истина.

Магическа сила има и бъдникът, както и самият огън. На някои места, щом той започне да догаря, изпращат мъжете от къщата навън и край огнището остават само невестите – за да се раждат през годината само женски животни.

Части от бъдника се заравят в лозето – за плодородие и хубаво вино, или се пускат в реката – за здраве и дълголетие. Пази се и една недогоряла главня: всяка вечер от Коледа до Йордановден я палят и гасят с вино, за да пази добитъка от болести.

На Коледа се коли прасе, а трапезата стои неразтребена през целия ден. Пепелта от огнището не се изхвърля от Игнажден до Йордановден – после я събират и цяла година лекуват с нея различни болести. Като става от масата, стопанинът върви прегърбен – за да се огъват и клоните на дърветата до земята, натежали от плод.

На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява „Недей, от догодина ще родят„, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.

Сурвакарски благословии

„Да сте живи,
живи и здрави
за много години!
До пета, до шеста,
до седма, до осма,
девета, десета
до сто петдесета!

„Сурва,сурва година,
здрава, здрава гърбина
златен клас по нивята
сладък плод за децата
вечен мир по земята!“ – Лъчезар Станчев

„Сурва,сурва година,
весела година!
Едър клас на нива
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!“ – Народно благопожелание

Гадания и предсказания

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието. Ако дървото изгори и стане на пепел, годината ще е добра и плодородна.

Забрани

Среща на две коледарски дружини не вещае добро – лятото може да донесе градушка или друго нещастие. За да се предотврати бедата, двете групи се сбиват или си разменят топузите.

Същото правило се спазва и от русалийските групи, които обикалят през Мръсните дни.

Метеорологични прогнози

* По коледния ден се гадае какво ще е времето през цялата година. Народът казва „Топла Коледа – нездрава година“, затова хората се надяват на дълбок сняг и ясно, студено време.

* Скреж по дърветата е знак за плодородна година.

* Звездно небе обещава богата реколта от грах.

* Когато Коледа се падне в понеделник, зимата ще бъде сурова, пролетта и лятото – дъждовни, а есента – суха. Гроздето и виното няма да са добри, слаба ще е годината и за пчелите и меда. Най-добре ще върви на властниците, войводите и управниците.

* Когато Коледа е във вторник, зимата ще донесе много сняг, пролетта – дъжд, а есента ще е суха. Пшеницата и плодовете няма да се родят добре. Пътуващите по море трябва да внимават. Мед и масло ще има в изобилие.

* Когато Коледа се падне в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Грозде и вино ще има много. Враговете ще постигат успехи в мирно време.

* Коледа в четвъртък означава мека зима и ветровити пролет и лято. Зеленчуците и медът ще са по-малко, а плодовете и маслото – в изобилие. Силните на деня ще загубят позиции.

* Коледа в петък вещае много люта зима, дъждовно лято и суха есен, но с обилно грозде. Князете ще бъдат хвалени, а войниците ще се радват.

* Коледа в събота носи зима с много сняг, ветровита пролет и дъждовно лято. Плодовете ще са малко, но хубави. Овцете ще боледуват. Възможни са стихии и бедствия – пожари, земетресения. Възрастните трябва да пазят здравето си.

* Коледа в неделя обещава мека зима, сухо лято и ветровита есен. Войниците ще се веселят, а управниците ще изгубят властта си. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Младите да се пазят.

Вътрешни препратки

Външни препратки

Wikipedia
Православието
Съновникът