Традицията на това как българите избират имена за децата си
Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна.
За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.
Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна.
Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.
От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник.
Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се родил навръх Коледа, а втория син подновил бащиния си баща — Петко.
Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор.
Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената.
Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.
На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.
Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.
Когато дедето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.
С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и др.
Вижте още и ⤵️
Името пази от беди и помага в нещастието
Български защитни имена
Грешно възприемане на значението на името
Вижте ?Именни дни 2019
