Васильовден – трапеза и традиции

Васильовден – 1 януари – какво да сложим на трапезата?

Известният в народния ни календар Васильовден, Сурваки, Василица, наричан днес Нова година, се отбелязва вечерта на 31 декември срещу 1 януари.

На Васильовден празнуват имената (именници)

ВАСИЛ, ВАСА, ВАСИЛКА, ВАСИЛЕНА, ВАСИЛИЯ, ВАСО, ВАСЯ, ВЕСА, ВЕСЕЛ, ВЕСЕЛИНА, ВЕСЕЛА, ВЕСЕЛИН, ВЕСКО, ВЕСО, ВЪЛКАДИН, ВЪЛКАН, ВЪЛКО, ВЪЛЧО, ВЪЛО, ВЪЛЬО, ВЪЛЧАН, ВЪЧО, ВЪЛКАНА, ВЪЛА, ВЪЛЮ, Васил, Василка, Василий, Василен, Василена

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Православната църква чрез тържествени богослужения посвещава деня на две събития – Обрезание Господне и смъртта на лин от големите богослови св. Василий Велики, архиепископ Кесарий Кападокийски, живял през IV век.

За празника се приготвя богата трапеза, която, както и на Бъдни вечер, се кади от най-възрастния член на семейството с тамян, запален върху палешника на ралото, в посока от дясно на ляво, както се сее.

Това е втората кадена вечер.

Храната за тържествената вечеря е блажна. На трапезата се поставят задължително запазените от първата кадена вечер сурово жито (просо), свещта и орехи.

Храната се състои от сготвена птица – петел, пуйка, кокошка, варена свинска глава или пача, задължително хляб боговица, с кръст от тесто върху него, точена баница, в която се слагат дрянови пъпки, наречени на дома, здравето, нивите, домашните животни, и пара.

Наред с тези храни се поставят както на Бъдни вечер мед, ошав, чесън, сушени плодове, варено жито.

Докато стопанинът кади, всички членове на семейството са прави, а той след това вдига високо с две ръце хляба и го разчупва.

На всеки по реда на възрастта дава по едно парче, а тавата с баницата завърта три пъти и всеки взима тази част, която е пред него. Останалото от баницата се прибира “за Света Богородица”.

Гадания и предсказания

Вярва се, че наречените белези в баницата подсказват какъв ще бъде късметът през годината на всеки.

Неомъжените момичета скриват първата си хапка и след вечеря я поставят под възглавницата си. Когото сънуват тази нощ, за него ще се омъжат.

На първия кихнал по време на храненето стопанинът обещава първото родило се през новата година агънце, яренце, теленце.

След вечеря, събрани около огъня, членовете на фамилията гадаят за здравето и благополучието на семейството.

Както и на Бъдни вечер, по 12 люспи от лук, наречени на всеки месец от годината и посипани със сол, гадаят за климата през отделните месеци.

Листа от бръшлян се оставят навън във вода и по това, кое от тях, наречено на някой от членовете на семейството, е свежо на следващата сутрин, се гадае за здравето на човека.

Вярва се, че ще бъдат здрави всички, чиито зрънца от жито или дрянови пъпки при хвърляне в огъня ще пукат и подскачат.

Животът на човека се предсказва и по ядка от орех.

Обичаи

Един от най-характерните обичаи на този ден е сурвакането. Чрез него в първия ден на годината се пожелава и подсигурява здраве и благоденствие.

Сурвакарите са деца до 12-13 годишна възраст, събрани на групички. Те започват обиколката на съседските и роднинските домове рано сутринта на 1 януари, като преди това сурвакат в собствения си дом.

Носят сурвачка, наричана още сурва, василичарка, и торбичка, в която слагат даденето им от стопаните.

Сурвачката е направена от плодно дърво, но най-често от дрян, който в народните представи се свързва със здравето, дълголетието и жилавостта като едно от най-рано цъфтящите и с голяма здравина дървета.

Бащите помагат на момченцата в избора на кичесто и с много пъпки клонче, което се украсява с нанизи от пуканки, тиквени семки, сушени плодове, малки кравайчета, а в Родопите и с разноцветна вълна.

В Източна България сурвачките се правят от лескова пръчка с разцепен край като ветрило и обелена спираловидно кора.

Момченцата започват да сурвакат от най-възрастния, удряйки със сурвачката по гърба му и наричайки благословия:

“Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в
градина, жълт мамул на леса, голям
грозд на лоза. Пълна къща с коприна,
живо здраво до година, догодина,
до амина!”

На децата стопаните дават кравайче, пари, сланинка.

Като наричат за богатство на дома, сурвакарите в Родопската област оставят до огнището предварително събрани речни камъчета.

В някои райони на Южна и Източна България като сурвакари ходят и младежи, които посещават къщите на неомъжените момичета, а също така и женени мъже, носещи малка сурвачка, кокошка, пита и вино, с които отиват в дома на кръстника си.

В деня срешу празника се изпълнява и обичай, наричан даилада, ладуване, топене на пръстени, който представлява колективно гадаене за женитба.

В него участвуват неомъжени момичета, които се събират при кладенец, извор, на кръстопът или в “честита къща” – дом на семейство с първи брак и здрави и живи деца. В бяло котле с “мълчана вода” (при наливането и носенето на която не се говори) всяко момиче пуска своя пръстен и малко ечемик или овес.

Котлето се оставя да пренощува покрито под трендафил, “под звездите”. На сутринта всички се събират около него и докато припяват и наричат за скорошна женитба, едно от момичетата вади пръстените един след друг и предсказва какъв ще бъде избранникът и скоро ли ще е сватбата:

“Сам си здравец на камъче”- младоженецът ще е сирак.
“Зряла дюла и презряла”- няма да има скоро сватба.
“Тиха вода под камъче”- кротък ше е избраникът.
“Дълга трапеза, редки комати”- бедняк.

От котлето всяко момиче взима малко овес и както първаата хапка от трапезата, го поставя под възглавницата си, за да познае за кого ще се омъжи.

Само в районите на Западна България съществува обичай да играят новогодишни маскирани дружини, съставени от мъже, наричани сурвакари, джамалари, василичари.

Един от членовете на дружината е облечен като старец и носи изработен от дърво и боядисан в червено модел на мъжки полов член.

Други от участниците са облечени като невеста, младоженец, поп с характерните за района и ролите си носин. Една група жината пък е с костюми от кози кожи, стари дрехи или кожуси с вълната навън.

На главите си имат маски, изработени от кожа, дърво или картон, а на кръста им са закачени пръчка-сурвачка и топуз-дървена тояга. В групата може да има е мечка с мечкар, цигани, камила (джамала) и камилар.

Камилата (джамала) са двама души, скрити под черга или кожа, с глава от дърво, покрито с овнешка кожа, с отвор за устата и зъби от клинци.

Дружината обикаля всички домове, в които обаче влиза само групата, придружаваща “невестата”, която “шета” – разхвърля къщата, пръска с вода, рови в огнището, а “старецът” представя извършването на полов акт с “булката”.

През това време останалите играят хоро, а някои от персонажите – мечка и мечкар, камила и камилар, изпълняват пантомима.

Стопаните даряват богато дружината с пари и храна, с която сурвакарите си правят обща трапеза без присъствието на външни хора и се веселят. Топузите изгарят или разхвърлят по нивите, за да има берекет.

В Югозападна България участниците в тези дружини се наричат русалии, чауши, които играят специален танц, представящ сражение.

Срещата между две такива дружини се е смятала за лош знак и се е избягвала, а когато това се е случвало, в миналото боевете не са имали в някои ранони символичен характер, стигало се смъртни случаи и затова съществуват сурвакарски, русалийски гробища около някои селища.

Васильовден се празнува в периода на така наречените “мръсни дни“, “погани дни”, които са 12 на брой и през които дни бродят зли сили, които навреждат на човека.

Те завършват на Йордановден с кръщаването на водата, когато всички сурвакари, които са се борили с тези зли сили, задължително отиват на църква.

На Васильовден празнуват и именниците, посрещайки гости. 

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Жито

Фасул чорба

Пита от пшенично брашно

Обреден хляб с мая

Баница с късмети

Кравайчета

Варен петел

Пача (Пихтия)

Ошав (компот) от сини сливи

Не пропускайте да видите и ⤵️
💌 Пожелания за Васильовден
Поверия за Васильовден
Гадания на Васильовден