Обичаи и традиционната трапеза за Тодоровден

Тодоровден – обичаи и трапеза

В съботата след Сирни заговезни се чествува Тодоровден – празник, посветен на здравето на конете и затова наричан още Конски Великден.

Именници

Дора, Дориан, Дориана, Дориета, Тео, Теодор(А), Тодор, Тодора, Тодорка, Доринела, Теодор, Теодора

Дата на именния ден

Тодоровден (Конски Великден) отбелязваме на 20 март 2027г., (събота).

Култът към св. Тодор като покровител на конете е широко разпространен в българските земи и в иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Всички обичаи на този ден се изпълняват за здравето на конете, но и на хората.

Рано сутринта в деня на празника жените приготвят специални обредни хлябове във формата на подкова или конче, от които раздават на съседите и поставят в храната на животните.

Тодоровден - обичаи и трапеза — Тодоровден – обичаи и трапеза

Майките къпят децата си за здраве и мият косите си, като поставят във водата слама от яслите на конете, за да бъдат косите им здрави и лъскави като конска грива.

Основен обичай на празника е надбягването с коне, наричано кушия или домле. То се прави, защото съществува вярването, че св. Тодор яхвал коня си, обличал девет кожуха и на този ден отивал при Бога, за да измоли от него лятото.

Отивайки при Бога, той слизал от коня, забождал копието си в земята и от нея започвала да излиза пара – идвало лятото.

В надбягването, което е чест и гордост за всеки стопанин, участвували мъже и ергени. Конете били добре сресани, окичени със синци и нахранени. По вида на коня си личал добрият стопанин, а този, чийто кон спечели надбягването, обикаля всички домове да честити празника, а на коня дават да пие вода или вино, запойват го. Стопанинът се награждава с риза или с кърпа, а конят с нова юзда.