Обичаите за Лазаровден

Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението. В основата му е библейската притча за възкресението на Лазар – защитник на християнството, който след боледуване умира, а Христос го възкресява на четвъртия ден след погребението, като благодарност за вярата му и проявяваното от него гостоприемството.

Това е последното чудо, с което Христос демонстрира божествената си сила и бъдещото си Възкресение.

Дата на която се празнува имения ден

Лазаровден е подвижен. Тази година го отбелязваве на 11 Април 2020г., (събота).

На Лазаровден празнуват имената (именници)

ЛАЗАР, ЛАЗО, ЛАЗАРИНА, ЛАЗАРИНА,, ЛАЗАРКА, ЛАЛКА, ЛАЛКО, ЛАЛО, ЛАЛА, ЛАЛЬО, ЛАЛЮ

Традиции и символика на Лазаровден

Традиции за Лазаровден
Традиции за Лазаровден

Лазаровден и Цветница са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те символизират възраждащата се природа, прехода между зимата и пролетта, между смъртта и живота.

Според народните вярвания, Свети Лазар е покровител на нивите, пасбищата и горите. Тези два празника са тясно свързани в същността и символиката на обичаите, които са женското съответствие на мъжките коледувания през зимата, коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Цветница /Връбница/.

В неделния ден християнската църква празнува влизането на Исус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат с маслинови и лаврови клонки и цветя и с радостните възгласи „Осанна“ /слава/.

Главна роля на тези празници, отличаващи се с богата народна обредност, имат девойките.

Народни традиции за Лазаровден

Според българската народна традиция Лазаровден, наричан още „Лазар“, „Лазарица“, „Лазарница“, или „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

Основен обреден ритуал е Лазаруването, един от най-интересните момински обреди. В същността си той е посветителски обред, през който трябва да преминат всички девойки. Този ритуал, символизиращ прераждането на детето в жена, преходът от детинство към моминство, е сходен с коледуването при момчетата.

Затова народна поговорка гласи, че „ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят“. Освен това, този момински ритуал носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките са желани гости във всеки дом, посрещат се с почит и радост от всички.

По стари български традиции, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“ /от Средопостница – третата седмица от Великденския пост/.

По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, да приготвят облеклото и накитите си. Лазарките са момичета на възраст от 10 до 16 години /някъде разделени в групи по възраст/.

На самия Лазаровден рано сутринта, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, те се събират рано на уреченото място и запяват. След това тръгват по махалите, обикалят домовете в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Подобно на коледарските, и лазарските песни са много и разнообразни.

Традицията повелява на този ден, да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото, но най-много – на неомъжените момичета. Винаги обаче лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение:

„Ой, Лазаре, Лазаре…“

Възхваляват се и някои занаяти: шивачи, златари, търговци, ловци и др. В Източна и Южна България лазарките, пеейки своите обредни песни, изпълняват и специален ритуален танц, наричан най-често „буенек“ или „буенец“.

Това е несключено, разтворено хоро, защото до Великден не се играят хора. Лазарките го играят във всеки дом, а стопанката ги кара да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни.

Буенек се нарича както самото хоро, което играят лазарките, така и главната фигура – момата буенек – мъжко, смело момиче, което играе ролята на младоженец /зет/. Зетят има булка, момиче на 8-9 години, с було на главата. По време на танца си буенекът издърпва по една кърпа от колана си и я премята на рамото на стопанина, който завързва пари в нея и я връща.

Лазарски песни

Лазарските песни – благослов за здраве, любов и благополучие на дома, се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод – „греовно е да се пеят и друг ден, че бие град“.

След благите пожелания стопаните даряват момичетата с питки, плодове, орехи, пари и задължително, както повелява традицията – яйца. Яйцето в народната вяра има много важна роля. От една страна, то е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.

Всичко, което се дава на лазарките се поднася в сито, за „да е сита годината“. Някъде пък, стопанката на къщата търкулва сито през лазарките и гадае за плодородието, според това как ще падне на земята. Според друг обичай, докато танцуват и пеят, лазарките се посипват с жито, а те се завъртат с думите:

Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“.

Накрая се поделя събраното. Лазарките обикалят цялото село или махала, като се отбиват във всяка къща. Не влизат само в онази къща, където има наскоро починал човек. Ако срещнат пътник, го наобикалят и му пеят и танцуват.

Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Следващият денпразникът на цветята и на цъфтежа, е естествено продължение на Лазаровден. Пищна и наситена с много символика е обредността и на този ден, чийто корени трябва да търсим в далечните езически празници на прабългари и траки, слели се впоследствие с Християнството.

Главно внимание този ден се отделя на върбовите клонки, които символизират палмовите клонки, с които е посрещнат Спасителят.

Народът нарича този ден още Връбница, Момина неделя, Цветна неделя, Вая /Вайя/, Куклинден. Вярва се, че осветените върбови клонки защитават цялото семейство и затова се пазят до следващата пролет, когато се изгарят и се заместват с нови. С тях жените баят против уроки и болести при нужда.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумичене“, който показва готовността на момичето да поеме задълженията на домакиня и стопанка, която се грижи за останалите.

Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си специално обредно хлебче – „кукла“ или китка цветя или венче направено от върбови клонки, и малки дъсчици или бухалки за пране. Отчупват парче от обредния хляб, което бележат с нишан.

После ги слагат върху бухалките или дъсчиците и ги пускат едновременно по течението на реката. На много места в страната вместо обреден хляб хвърлят върбовите венчета.

Момата, чието парче хляб или венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ на лазарките, за които тя се превръща в обект на специално уважение и почит. Веднага след ритуала „кумицата“ повежда моминското хоро към своята къща, където дава гощавка.

Момите „говеят“, т.е. мълчат пред нея до Великден, когато отиват с червени яйца и специален обреден хляб в нейния дом.

С обичая „кумичене“ се бележи краят на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и дори момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.

Цветница е празник на всички цветя, празник на пролетта.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Лазаровден
Цветница, Връбница
Великден
Поверия за Лазаровден
Пожелания за Лазаровден
Трапезата за Лазаровден

loading...