Обичаи

Традиции и обичаи на Сирни заговезни – прошка

Какви са обичаите свързани със Сирни заговезни - прошка

Не пропускайте нашите публикации като се

Какви са обичаите свързани със Сирни заговезни – прошка?

На Сирни заговезни се практикуват най-разнообразни обичаи в различните краища на България. Всеки район, всяко населено място си има своите традиции. Те обаче целят едно – да разнообразят монотонния начин на живот, да стоплят душите, да сгреят сърцата, да светнат с усмивки лицата, да доставят радост на хората и да ги подготвят за Великите дълги пости.

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Кукери, кукурешки

В тоя ден на много места играят кукери, другаде – джамали, старци. А ние в Запалня си имахме кукурешки. Те се подготвяха изключително от децата. Работата за тях започваше още от края на лятото.

Кукери, кукурешки - Сирни заговезни
Кукери, кукурешки – Сирни заговезни

Кукурешките не са патент само на запалци. Има ги на много места в България. Това не са малките огънчета, които кладяха пред вратници и порти и прескачаха с думите:

“На попадията в калцуните, на попа в гащите!”,

т. е отправяха всички бълхи, въшки и всякаква гад в поповата къща. Нашите махленски огньове бяха огромни и се кладяха вън от селото, на могилите. И макар в село да имаше четири махали и да се кладяха кукурешки на четири места, две бяха главните – на горната и долната махала. 

Подготовката на кукурешките си беше чисто детско задължение. Това е огромен, продължителен, почти половин годишен доброволен и съзнателен, добре организиран детски труд. Още от края на лятото децата започваха да събират сламоляк, бурени и всичко сухо, годно за горене. Определяше се някоя сушина близо до могилата и всички мъкнеха там събраното. Никой не клинчеше. В противен случай го заплашваше отлъчване.

Обичаи

На Сирни заговезни още от сутринта децата с колички и тарги плъзваха нагоре по могилата и изнасяха събраното на върха ѝ. Там на специално подготвеното за целта място се забиваше в земята дълга върлина и около нея започваше да се издига купата. Най-малките, които не бяха в състояние да се включат в тази работа, събираха камъчета и дежуряха. Зададеше ли се някой от другата махала, те го зачесваха с камъните. От край време децата от махалите се дебнеха и гледаха да запалят кукурешките на другата махала още по светло, та вечерта да останат само техните.

Трябва да се признае, че горната могила доминираше и винаги кукурешките на горненци исглеждаха по-големи. Горната могила беше гола и се виждаше от всякъде. Огънят ѝ осветяваше не само целото село, но се виждаше от Твърдица, Козарево, Конаре, Гурково, Николаево, Паничерево. Долната могила беше обрасла с гора, а и големите акации, орехи и други дървета заслоняваха огъня. 

За Сирни заговезни всяко момче си бе приготвило и по няколко бутурници. Това са малки ракетки и сигурно някой от конструкторите на големите космически кораби е откраднал идеята на запалските деца. Изготвяха се от леска. Предната част на бутурницата бе заострена, от половината вече беше плоска и там се правеше разрез за ушичките. Те леко се извиваха , за да придават въртеливо движение на бутурницата при изстрелването ѝ. А тя се изстрелваше така: в средата ѝ се пробиваше дупка и тя се нанизваше на жилава пръчка, която се държеше с дясната ръка. В лявата се стискаше къса здрава тояжка. Жилавата пръчка се удряше със замах, силно и отсечено в твърдата тояжка. Бутурницата се изтръгваше от жилавата пръчка и се стрелваше в небето. 

 

искаме и даваме прошка - Сирни заговезни
искаме и даваме прошка – Сирни заговезни

Прошка

След изграждане на купата се определяха дежурствата тя да се пази, а свободните се прибираха в къщи, измиваха се, пременяха се и се отправяха да искат прошка от кръстниците си. Надвечер в храма се отслужваше вечерня, на която свещеникът искаше прошка от вярващите. Възрастните жители на селото почти всички ходеха да се опрощават, а някои и да се изповядват.

Селското хоро

Започваше селското хоро. Цялото село се изсипваше на него. Малки и големи, пременени, нагиздени излизаха на площада.  Младите играеха, възрастните гледаха и коментираха, но понякога и те не издържаха и се пускаха на хорото.

Селското хоро - Сирни заговезни
Селското хоро – Сирни заговезни

Жените стояха прави, обградили хорото, а мъжете, в повечето случаи насядали пред дюкяните, мъдреха политиката. Тук ставаше голямото селско опрощение, постоянно се чуваше: “прощавай! “, “Да ти е просто!”или даже “Да си прост!”. От тук нататък чак до Великден не се устройваха вече ожщоселски хора и веселби.

Смрачеше ли се, хорото се разпускаше и децата отиваха при купите си. Хубаво изградените купи се подпалваха и огньовете лумваха. Децата в някакъв транс се носеха около огъня, викаха, скачаха, направо щурееха, засилваха запалените бутурници към небето. 

Ако се случеше двата огъня – на горната и долната махала – да се разгорят едновременно, цялото село се озаряваше от техните пламъци. Възрастните, очаровани, гледаха като омагьосани. След загасването на огньовете и заливането на жарта с вода, което вече ставаше под командата на възрастните, всички се прибираха по домовете си.

На Сирни заговезни вечерята минаваше както във всички нормални български православни семейства: с опрощаването, каденето, гощаването, въртенето на халвата и хамкането.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Обичаи и традиционна храна за Сирни заговезни
Празници
Официални празници 2024

Tags

Свързани статии

Close
Close