Какви са традициите на Бъдни вечер?

В началото на новата слънчева година, в навечерието на Коледа, на 24 декември се празнува Бъдни вечер.

Наричан още Наядка/ Дупнишко/, Суха Коледа /Софийско/, Крачун/Плевенско и Ломско/, този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг.

Какви са традициите на Бъдни вечер?
Какви са традициите на Бъдни вечер?

Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Боrородица, които започват от Игнажден/20 декември/ и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово.

Денят е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие.

Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб.

Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник, е с кръгла форма, пластична украса от тесто -кръст, кръг, и се нарича боговица, бъдняк, светец, вёчерна.

В Западна България върху хлябовете за бъднивечершната трапеза се изобразяват елементи от стопанската дейност – рало, oрач, кошара; животни – крава, свиня и др.

Момите в семейството приготвят или поне украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир.

От тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки, затова и в песните се пее за „вит-превит“ кравай.

Някои от краваите са кръгли, с дупка в средата.

За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета, пупки. В Западно- българските райони за момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли.

Коледари - Бъдни вечер
Коледари – Бъдни вечер

Жените в семейството готвят и основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник.

Коледните християнски пости определят и вида на храната. През деня, докато се подготвя храната, започват своите обиколки малките коледарчета. Те са момченца /рядко момиченца/ до 12 – 13-годишна възраст, носещи торбички, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и приплод на животните.

В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, косто посипват по главите на децата, а те почукват по падналите на земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината.

Наричани славикарчета/Пловдивско/, кофръжници /Западна България/, малки колади/Разградско/, те ca очаквани като предвестници на желаното благонолучие и награждавани с кравайчетата, които нанизват на тояжките си, сушени плодове, орехи, дребни пари.

За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нош.

То се нарича бъдник, коладник /в Източна България/ и дедник, прекладник, чикор/в Западна България/.

Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково здраво и довито. В по-дебелия му край се пробива дупка и в не затваря с масло, а след това тя се слага тамян, вино, дървен клин пено платно.

Цялото дърво се намазва с осветено в пърквата и така „миросано“, дървото е готово за бъднивечершния огън.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички домашни.

Вярва се, че колкото по-богата, „голяма“ е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Затова стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда!

Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали.

Трапезата се слага на земята върху разстлана слама. Над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, запазени от лятото плодове, сурово жито, а в някои райони на страната и малко пари, палешникът от ралото, пръст от нивата.

Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида или на палешника на ралото, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки.

Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават, а ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да натежават, да се привеждат от зърна житата.

Стремежъте вечерята да започне по-рано, за да узряват по-рано житата.

След като прекади, най-възрастният мъж/жена разчупва хляба и раздава по една част на всички. Едва след това може да започне вечерята.

От пластичната украса на хляба се дават на отделни членове на семейството онези части, които символизират техния труд – на овчаря се дава кошарата, на орача – ралото.

украса на хляба за Бъдни вечер
украса на хляба за Бъдни вечер

След като се нахранят, всички заедно, хващайки краищата на месала, вдигат трапезата, а децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват житата само на една страна.

От коледния хляб след вечерята поставят част на полицата, за да са високи житата.

В Софийско в храната на добитъка слагат игнажденско колаче, което само са разчупили на трапезата.

От сламата поставят в полозите на кокошките.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите кадени вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито.

В много райони на страната жените отделят по една хапка от всичко и занасят на гробищата за стопанина, наместника на къщата.

Прогнозиране на бъдещето

Календарният момент на празника е подходящ за прогнозиране на бъдещето, затова са известни много гадания за времето, здравето, плодородието.

Ако бъдникът гори буйно, с искри, това означава, че годината ще бъде плодородна. По ядките на орехите се гадае за здравето на членовете на фамилията. Със същата цел в огъня се хвърля и житно зърно или дрянова пъпка. Момите тайно отделят първия залък, поставят го под възглавницата си и по това, кого ще сънуват през нощта, определят своя бъдещ жених. Част от пепелта на бъдника се заделя и пази до есента, когато, смесена с житото за посев, попада на нивата, за да подсигури добър растеж на житата.

На първия кихнал по време на вечерята се обещава първото родено агънце, козле, теленце.

Поставените в хляба белези – сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото са се паднали, в областта на стопанската дейност, за която са наречени.

Намерилият сребърната пара ше бъде здрав и честит, успешни ще бъдат делата му през годината.

Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите.

Този обичай е известен във всички български земи, но се провежда по различен начин в Източна и Западна България.

Участниците в коледуването в източно българските земи се наричат коледари, коладници, куледаше. Те са само мъже, предимно ергени и годеници. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича цар, станеник, кудабашия, мармарин.

Заедно с коледарите върви и група от момчета, които известяват идването им и носят краваите. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украcа на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди.

Групата, наричана куда, чета, обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала. Влизайки в дома, те пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина.

Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия, която e речитативна, в бързо темпо.

Стопаните даряват коледарите с боб, брашно, сланина, месо, а момата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари.

В западнобългарските краища обичаят коледуване е познат в Софийско. Коледарската дружина включва старец, бабa, трохобер, четирима пеяче, гайдар.

Старецъте облечен с обърнат на опаки кожух, със звънци по лактите и тояга в ръка. Той е водачът на групата.

Заедно с бабата разиграват пантомима с хумористичен характер и сюжет от живота на селището, а трохоберът събира и носи краванте и другите дарове. Също както и в Източна България, коледарите пеят за всеки член на семейство и благопожелават щастие, здраве и богата родитба.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Традиционна храна за Бъдни вечер
Традиционна храна за Бъдни вечер

Варено жито

Продукти:

  • 500 гр жито
  • 200 гр захар
  • 50 гр орехопи ядки

Начин на приготвяне:

Изчистеното и добре измито жито се залива с вода и се вари на тих огън докато омекне, след което се изцежда от водата, в която се е варило, оставя се да изстине и се смесва със счуканите орехови ядки и захарта.

Мачкан/джуркан/боб

Продукти:

  • 500 гр фасул
  • 200 гр кромид лук
  • 15 гр сол
  • 2 моркова
  • 30 гр сушен магданоз и джоджен
  • 200 гр олио
  • 2 лъжици червен пипер

Начин на приготвяне:

Фасулът се изчиства, измива и накисва в студена вода за около часа, след което водата се изхвърля, налива се нова и се оставя да ври с нея около 15 минути.

Отново се налива чиста вода и се прибавят нарязаните на ситно лук и моркови. След сваряване се посолява, отцежда се водата и докато е топъл, се мачка на каша (с вилица или специален уред, наречен джурило), сипват се олиото и червеният пипер и се наръсва с магдоз и джоджен. Яде се студен.

Сарми с кисело зеле

Продукти:

  • 750 гр листа от кисело эеле
  • 500 гр ориз или булгур
  • 200 гр олио, червен и черен пипер
  • по 5 гр джоджен и чубрица

Начин на приготвяне:

Оризът или булгурът (добре иэчистени и измити) се запържват леко в мазнината, прибавят се 2 чаши топла вода и се варят (без сол) до набъбване на зърната, след което се дръпват от огъня, прибавят се пипер, джоджен или чубрица.

Във всеки зелев лист се слага по една супена лъжица от плънката и всичко се оформя на сарми, които се нареждатв тенджера, поливат се с малко топла вода и се варят на слаб огън. Поднасят се леко затоплени или студени.

Сарми с лозови листа

Продукти:

  • 250 гр лозови листа
  • 250 гр ориз или булгур
  • 400 гр кромид лук
  • 25 гр стафиди
  • 200 гр олио
  • 15 гр сол
  • по една лъжипа сушен магданоз и чубрица

Начин на приготвяне:

Лозовите листа се попарват с гореща вода. Нарязаният на ситно лук се запържва в мазнината, прибавя се изчистеният и измит ориз или булгур, след което се сипва чаша вода и всичко се задушава до омекване.

След като сместа изстине, се прибавят стафидите, солта, магданозът и чубрицата. Слага се по една чаена лъжичка от плънката в половин лозово листо, оформят се малки сармички, които се нареждат една до друга в тенджера, затискат се отгоре с чиния и се варят на тих огън, залети с топла вода. Поднасят се студени.

Пълнени чушки

Продукти:

  • 500 гр сушени червени чушки
  • 500 гр ориз или смачкан на каша зрял фасул
  • 150 гр олио
  • 15 гр сол
  • лъжипа червен пипер, сушен магданоз и копър

Начин на приготвяне:

Сушените чушки се накисват в гореща вода до омекването им, след което се пълнят с ориз или сварен, смачкан на каша фасул, към които се прибавя една глава ситно нарязан кромид лук, червен пипер, магданоз и копър.

Чушките се нареждат в тенджера, заливат се с вода или зелева чорба и се варят на тих огън. Могат да се варят и заедно със сармите.

Орехови ядки с чесън

Продукти:

  • 200 гр счукани орехови ядки
  • 1 средна глава счукан чесън
  • 200 гр мед

Начин на приготвяне:

Продуктите се смесват и разбъркват лобре. Ядат се скравайчета или пкта.

Прясна пита с пара

Продукти:

  • 1 кг брашно
  • 300 г вода
  • 10г сол
  • 1 пакет бакпулвер смесен с брашното
  • монета от 5 стотинки

Начин на приготвяне:

В пресятото два пъти брашно се прави кладенче, в което се спага солта и се сипва постепенно хладката вода, докато cе получи тесто, та cе омесва добре, оформя се на питка, в която cе слага добре измитата монета и питката се пече в силна фурна.

Кравайчета

Продукти:

  • 500г брашно,
  • 150г хладка вода
  • 5 гр сол
  • сусам

Начин на приготвяне:

От тестото, замесено като посоченото по-горе, се оформят отворени кръгли кравайчета/прилични на виенска кифла/, които се намазват с разбит жълтък или поръсват със сусам. Пекат се в силиа фурна.

Вита Баница

Продукти:

  • 1 кг брашно
  • 2 чаши хладка вода
  • ненълна чаша олио
  • лъжица сол
  • лъжица оцет /за тестото/
  • За корите още 200 гр мазнина и 200 гр сварен булгур или ориз.

Начин на приготвяне:

Брашното се слага в дълбока купа, изсипват се в него останалите съставки и всичко се бърка с надупчена лъжкца, докато поеме водата. Полученото тесто се омесва с още малко брашно и се разделя на 8 топки, всяка от които се разточва на кора с големина на чиния.

Намазнат cе с мазнина и се навиват най-напред на руло, а после на охлюв. Оставят се на студено цяло нощ /може и в хлалилник/. На сутринта всяка топка се разточва на по-голяма кора, която се наръсва с плънка от сварения ориз или булгур, всичко отново се навива на роло и се слага в тава за печене – прави една до друга или навити от средата на тавата към краищата й. Отгоре баницата се полива с мазнина.

Зелник

Продукти:

  • 400 гр брашно
  • 200 гр хладка вода
  • лъжица сол
  • лъчижа оцет и лъжица олио /за тестото/
  • 200 гр олио
  • 500 гр праз лук или кисело зеле
  • 100 гр орехови ядки

Начин на приготвяне:

От брашното, водата, солта, лъжица оцет и лъжица олио се омесва тесто, от което сe разточват 4 кори, като двете от тях са по-големи от тавата, в която ще се пекат, а двете са колкото нея.

Едната голяма кора се слага в намазана тава, върху нея се поставя по-малка, в средата на която се слага плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина и вода праз лук или кисело зеле.

Върху плънката се слагат последователно втората малка и по-голяма кори, наръсени с мазнина. Отстрани се оформя краищник с плънка от счукани орехови ядки. Пече се в силна фурна.

Тиквеник

Продукти:

  • 200 гр брашно
  • 100 гр вода
  • 100 гр олио
  • 500 гр тиква
  • 100 гр орехи
  • 150 гр захар
  • лъжичка канела

Начин на приготвяне:

От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва се със захар, счукани орехи и канела и след като изстине, се слага по корите /без най-горната/.

Тиквеникът може да се направи и с плънка от сурона настъргана тиква, смесена със захар, канела и орсхи. Опечен, тиквеникът се поръсва с пудра захар.

Ошав

Продукти:

  • 500 гр сушени плодове /сливи, ябълки, кайсии, черети/
  • 100 гр мед или 100 гр захар

Начин на приготвяне:

Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. Компотът се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.

Бъднивечерината трапеза се подготвя за вечеря, като на нея cе пареждат всички ястия заедно с пресни плодове, орехи, фъстъци и лешници.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Гадания на Бъдни Вечер
Пожелания за Бъдни Вечер
Тайнството на Бъдни вечер
Трапезата на Бъдни вечер

loading...