Кратка история на великденското яйце

Великденското яйце е универсален символ на живота и заради това е възприето и от християнската църква като олицетворение на Възкресението.

Мария Магдалена първа научила, че Исус Христос е възкръснал. Рано сутринта тя отишла в градината, където бил Божият гроб, за да помаже с ароматно миро израненото Христово тяло.

Като се приближила, Мария намерила камъка, който затулвал входа в гробницата, търкулнат настрани и насреща й се появил възкръсналият Господ.

Великденското яйце - история
Великденското яйце – история

Мария Магдалена заедно с другите ученици обикаляла от място на място и навсякъде разказвала за смъртта и възкресението на Исус Христос и за Неговото учение.

Веднъж тя пристигнала в Рим и влязла в императорския дворец. Някога Мария била знатна и богата, затова като я познали, я пуснали да влезе при император Тиберий.

В онези времена всички хора, които влизали при него, му носели някакъв подарък. Богатите му поднасяли скъпоценности, а бедните — това, което имали. Мария, някога богата жена, сега дошла без нищо, само с вярата си в Исус Христос. Приближила се към императора и му поднесла обикновено кокоше яйце.

Христос возкресе!
Как може някой да възкръсне от мъртвите?! — учудил се императорът. — В това е толкова трудно да се повярва, колкото и в това, че бяло яйце може да стане червено.
В същия миг яйцето в ръката му станало червено. Императорът мълчал изумен.
Воистина Христос воскресе! — казала Мария Магдалена. — Така, както наистина това яйце стана червено!

Така, с думите „Христос воскресе!“ било подарено първото великденско яйце.

Възкресението е възраждане за новия живот, червеното е кръвта на Христос, пролята за спасението на човечеството, посочи Ракшиева. Според нея българският народ има смесица от вярвания, съчетаваща християнски упования и представи с народните такива. Червеният цвят е натоварен от народната вяра с особена магическа сила да прогонва злото, допълва експертът.

Първото яйце е червено и не е писано

Задължително първото яйце е червено и не е писано. Това е т.нар. Велико яйце, което е хубаво да е снесено на самия Велики четвъртък.

След като жените сложат точици по челата и бузките на децата и пребаят, първото яйце се поставя пред иконата, където през цялата година пази къщата от зло и носи късмет, пълнота, богатство, плодородие. Ако някакво бедствие връхлети къщата, яйцето се изнася навън, за да го спре. С яйцето могат да отвръщат вода на болния, за да го лекуват.

Едно време са използвали естествени оцветители – корени от брош, люспи от лук, риган, коприва, спанак, кукуряк, ябълкови кори, орехова шума, за да могат стопанките да боядисат яйцата в жълто, оранжево, жълто-зелено, като синият цвят се е появил малко по-късно. Яркочервен цвят жените постигали, като използвали тресчици от червено бразилско дърво.

Боядисването на яйца е женска работа

Рано сутринта на Велики четвъртък стопаните дебнат кокошките и първото снесено за деня яйце е и първото, което боядисват – задължително в червено. С него бабата натрива буз­ките на децата и лицата на момите и булките в дома, които благославя с думите: „Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце“. Това се прави за здраве и да са предпазени от магии, уроки и зли сили.

На този ден, още преди да изгрее слънцето, жените слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и го поставят на източно изложение, за да ги „види“ Слънцето като изгрее.

После го слагат пред иконата – да пази дома, и то стои там до следващия Великден. Някъде поставят яйцето в раклата при чеиза на момата. Когато завали градушка, изнасят яйцето навън в двора, за да спре градушката. Ако някой се разболее, яйцето е използвано като цяр.

Гадания по Великденското Яйце

В края на годината счупват яйцето и гадаят по него. Ако е изсъхнало и не се е развалило, всички в къщата ще са здрави – хората и животните, а урожаят ще е добър.

Ако яйцето е развалено и почерняло, означава, че предстоят нещастия, болест, дори смърт.

Народът обаче твърдо е вярвал, че това яйце, снесено точно на Велики четвъртък, няма как да се развали! После пускат яйцето от иконата в реката или го заравят в градината.

Броя на яйцата

Броят на боядисаните яйца обикновено отговаря на броя на членовете на семейството. За оцветители използват естествени багрила – отвари от билки, ядки и др. Приготвя се и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага на къщата. Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки.

Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. За допълнителна украса се използват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък.

Боядисването на яйца като изкуство

В манастирите се е практикувал друг начин за украса  – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

Много отдавна е имало гравиране на яйца от монасите в манастирите, тъй като те разполагали с тънки инструменти, с които правели микроскопични резби. Затова върху повърхността на предварително боядисаното яйце гравирали евангелски сцени, кръстове и различни изображения, свързани с живота и страданията на Христос.

За съжаление, нямаме запазен нито един образец, тези яйца са били подарявани на поклонниците, на по-известни личности.

Боядисването на яйца в България

В България по принцип е преобладавало изписването на яйцата с писалка и като цяло с това и с боядисването им се занимавали само жените. С разнообразяване на видовете оцветители се променили и техниките на боядисване.

Има и друг вариант, при който сухи люспи от кромид лук се нарязват с ножица на дребни парченца и намокреното яйце се овалва в тях. Люспите се прикрепят с марля, след което се пускат в контрастна боя, например яркосиня, или зелена. Люспите изпускат жълто, то се примесва с тези цветове и става много интересна пъстра мозайка върху яйцето.

Сега има и начин за боядисване с пяна за бръснене. Покапват се от различните цветове по нея, размесват се с пръчица, за да образуват интересни, красиви фигури и яйцето престоява в смесицата 5-10 минути. Или различни цветове лак за нокти, насипани в паничка с вода, образуват на повърхността интересно цветно покритие, което може да формира различни фигури по яйцето.

То не бива да се пипа с ръце, а да се извади с щипка, за да не останат отпечатъци.

От ненужни цветни копринени вратовръзки могат да се отрежат парченца, да се обвият около яйцето, да се пристегнат с ластиче, или с конец, след което заедно с него да бъдат пуснати и варени в горещата вода. Така щампата от коприненото парче се пренася върху повърхността на яйцето.

Съществуват стикери, ваденки, напоследък много модерен е декупажът.

Великденското яйце - история
Великденското яйце – история

В България по великденските яйца никога няма черен цвят. Веднага, щом прекрачим границата, още в Сърбия, той се появява и може да бъде фон на цялата рисунка. У нас се говори само за червено яйце. Дори и да боядисваме в други цветове, пак казваме, че червим яйцата.

Другата особеност е, че при изписване с восък, нашата писалка е дебела и с нея не могат да се правят много фини орнаменти.

Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI в.

Западна България

В Западна България шарените яйца се наричат „перашки“ – счита се, че името идва от праславянската дума „пер“ със значение „бия, удрям; бие град, удря гръм“, и от името Перун – славянският бог на гръмотевиците, чийто ден е четвъртък. Оттук и онаследената традиция да се боядисват яйцата в четвъртък.

Ихтиман

В Ихтиманско е съхранен уникален стил – там рисунката се прави с восък и определени части от нея се оцветяват с бои, които жените приготвят от жълтъка на яйцето, размесен с боички на прах. Това нещо не се среща в другите държави, то е специфично за българската народна култура.

Отпечатване на символи

Отпечатването на тревички, цветчета, прикрепени с марля, или с чорап, като техника, съществува в цяла Европа. Също растенията, които се използват за багренето на яйцата, в повечето случаи, са едни и същи.

Печатите върху яйцата могат да се изчистят бързо с пепел от печката на дърва и с микрофибърна кърпичка. Домакини ги премахват и с помощта на пила за нокти. Тя определя изписването на яйцата като красота и естетика, символика и фантазия.

Трапезата за Великден

Трапезата на този ден е богата – обредни хлябове с различни шарки (боговица), различни ястия с агнешко, козунак и най-вече червени яйца.

Три са основните хранителни елементи, свързани с празника – великденското яйце, хлябовете и печеното агне.

В България жените месят обредни хлябове, в които се слагат яйца. В България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

На Великден всички семейства се събират в черковния двор или на някоя поляна, специално определена за сборове и общи трапези. Фамилиите си имат точно определено място, където постилат шарените си черги.

В специален месал всяка стопанка носи от великденския хляб, боядисаните яйца, част от печеното агне и „куклите“ за децата – това са малки хлебчета, наречени „великденски кукли“, за момченцата – човече, а за момиченцата – гълъб, символ на Светия Дух.

Великденските яйца се носят на църковната служба. И когато свещеникът каже „Христос Воскресе!”, хората излизат от храма и се сборват с яйцата. Отговяването от поста става именно с великденско яйце. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината.

Търсенето на най-здравото яйце е сред най-неотменимите традиции. Черупките от счупените яйца се залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи.

Яйцето се използва и за магии

Според народната вяра яйцето крие необикновена магическа сила – то предпазва от зли демонични сили. С него се правят и развалят магии. При посрещане на булката в новия дом, свекървата пуска през пазвата й яйце, за да е плодовита.

Същото обредно действие се извършва от кумата, когато разбулва младоженката при първото й отиване за вода.  При първото къпане на новороденото бабата поставя във водата яйце, за да бъде по-здраво и предпазено от зли духове.

При смърт на мястото, където е умрял човекът, се чупи яйце, за да не умре друг и за да не се връща душата на покойника. Възрастни жени заравят в гробовете варени яйца, за да не се превърнат мъртвите във вампири. Магьосниците заравят яйца под прага на къщата или край огнището, хвърлят развалени яйца в градините и кошарите, за да причинят злини и болести.

Яйца се даряват задължително и на лазарките, за да не вали градушка през лятото. Вярва се, че яйцата на някои птици притежават магическа сила. Яйцата на орела и лястовицата не се пипат, защото ще вали градушка или родителите на извършителя ще починат. С яйцата на щъркел или авлига се правят магии за любов и забременяване.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Трапезата за Великден
Поверия за Великден
Великден
Великден – Традицията повелява
Пожелания за Великден
Вкусни ястия за Великден
Великден – традиции и обичаи за празника
Традиции за великденското яйце

Често задавани въпроси

Защо първото яйце е червено?

Мария Магдалена отишла при император Тиберий с единствен дар - едно кокошо яйце. И му казала:
"Христос Воскресе!"
Императора казал, че това е толкова невъзможно, колкото това обикновено яйце да стане червено.
В този миг яйцето добило червен цвят и императора мълчал изумен, а Мария му казала:
"Войстина воскресе, както и това яйце стана червено!"

Какъв трябва да е броя на айцата?

Броят на боядисаните яйца обикновено отговаря на броя на членовете на семейството. За оцветители използват естествени багрила – отвари от билки, ядки и др. Приготвя се и отделна кошничка за кумовете.

Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага на къщата. Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки.

Кога се боядисват яйца?

Яйцата се боядисват или на Велики Четвъртък или на Велика Събота.

Какви са традициите с великденското яйце?

Яйцето се използва и за магии

Според народната вяра яйцето крие необикновена магическа сила – то предпазва от зли демонични сили. С него се правят и развалят магии. При посрещане на булката в новия дом, свекървата пуска през пазвата й яйце, за да е плодовита.

При смърт на мястото, където е умрял човекът, се чупи яйце, за да не умре друг и за да не се връща душата на покойника.

Вярва се, че яйцата на някои птици притежават магическа сила. Яйцата на орела и лястовицата не се пипат, защото ще вали градушка или родителите на извършителя ще починат. С яйцата на щъркел или авлига се правят магии за любов и забременяване.

Ако някой се разболее, яйцето е използвано като цяр.

Гадания с миналогодишното Великденско яйце - ако е изсъхнало и не се е развалило, всички в къщата ще са здрави – хората и животните, а урожаят ще е добър.
Ако яйцето е развалено и почерняло, означава, че предстоят нещастия, болест, дори смърт.
Народът обаче твърдо е вярвал, че това яйце, снесено точно на Велики четвъртък, няма как да се развали!

loading...