Традиции и обичаи на Сирни заговезни – прошка
Какви са обичаите свързани със Сирни заговезни - прошка
Какви са обичаите свързани със Сирни заговезни – прошка?
Съдържание
На Сирни заговезни се практикуват най-разнообразни обичаи в различните краища на България. Всеки район, всяко населено място си има своите традиции. Те обаче целят едно – да разнообразят монотонния начин на живот, да стоплят душите, да сгреят сърцата, да светнат с усмивки лицата, да доставят радост на хората и да ги подготвят за Великите дълги пости.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Кукери, кукурешки
В тоя ден на много места играят кукери, другаде – джамали, старци. А ние в Запалня си имахме кукурешки. Те се подготвяха изключително от децата. Работата за тях започваше още от края на лятото.
![Кукери, кукурешки - Сирни заговезни Кукери, кукурешки - Сирни заговезни](https://sanovnik.at/wp-content/uploads/2021/03/kukeri-1024x678.jpg)
Кукурешките не са патент само на запалци. Има ги на много места в България. Това не са малките огънчета, които кладяха пред вратници и порти и прескачаха с думите:
“На попадията в калцуните, на попа в гащите!”,
т. е отправяха всички бълхи, въшки и всякаква гад в поповата къща. Нашите махленски огньове бяха огромни и се кладяха вън от селото, на могилите. И макар в село да имаше четири махали и да се кладяха кукурешки на четири места, две бяха главните – на горната и долната махала.
Подготовката на кукурешките си беше чисто детско задължение. Това е огромен, продължителен, почти половин годишен доброволен и съзнателен, добре организиран детски труд. Още от края на лятото децата започваха да събират сламоляк, бурени и всичко сухо, годно за горене. Определяше се някоя сушина близо до могилата и всички мъкнеха там събраното. Никой не клинчеше. В противен случай го заплашваше отлъчване.
Обичаи
На Сирни заговезни още от сутринта децата с колички и тарги плъзваха нагоре по могилата и изнасяха събраното на върха ѝ. Там на специално подготвеното за целта място се забиваше в земята дълга върлина и около нея започваше да се издига купата. Най-малките, които не бяха в състояние да се включат в тази работа, събираха камъчета и дежуряха. Зададеше ли се някой от другата махала, те го зачесваха с камъните. От край време децата от махалите се дебнеха и гледаха да запалят кукурешките на другата махала още по светло, та вечерта да останат само техните.
Трябва да се признае, че горната могила доминираше и винаги кукурешките на горненци исглеждаха по-големи. Горната могила беше гола и се виждаше от всякъде. Огънят ѝ осветяваше не само целото село, но се виждаше от Твърдица, Козарево, Конаре, Гурково, Николаево, Паничерево. Долната могила беше обрасла с гора, а и големите акации, орехи и други дървета заслоняваха огъня.
За Сирни заговезни всяко момче си бе приготвило и по няколко бутурници. Това са малки ракетки и сигурно някой от конструкторите на големите космически кораби е откраднал идеята на запалските деца. Изготвяха се от леска. Предната част на бутурницата бе заострена, от половината вече беше плоска и там се правеше разрез за ушичките. Те леко се извиваха , за да придават въртеливо движение на бутурницата при изстрелването ѝ. А тя се изстрелваше така: в средата ѝ се пробиваше дупка и тя се нанизваше на жилава пръчка, която се държеше с дясната ръка. В лявата се стискаше къса здрава тояжка. Жилавата пръчка се удряше със замах, силно и отсечено в твърдата тояжка. Бутурницата се изтръгваше от жилавата пръчка и се стрелваше в небето.
![искаме и даваме прошка - Сирни заговезни искаме и даваме прошка - Сирни заговезни](https://sanovnik.at/wp-content/uploads/2021/03/iskame-davame-proshka-1024x683.jpg)
Прошка
След изграждане на купата се определяха дежурствата тя да се пази, а свободните се прибираха в къщи, измиваха се, пременяха се и се отправяха да искат прошка от кръстниците си. Надвечер в храма се отслужваше вечерня, на която свещеникът искаше прошка от вярващите. Възрастните жители на селото почти всички ходеха да се опрощават, а някои и да се изповядват.
Селското хоро
Започваше селското хоро. Цялото село се изсипваше на него. Малки и големи, пременени, нагиздени излизаха на площада. Младите играеха, възрастните гледаха и коментираха, но понякога и те не издържаха и се пускаха на хорото.
![Селското хоро - Сирни заговезни Селското хоро - Сирни заговезни](https://sanovnik.at/wp-content/uploads/2021/03/selsko-horo-sirni-zagovezni-1024x641.jpg)
Жените стояха прави, обградили хорото, а мъжете, в повечето случаи насядали пред дюкяните, мъдреха политиката. Тук ставаше голямото селско опрощение, постоянно се чуваше: “прощавай! “, “Да ти е просто!”или даже “Да си прост!”. От тук нататък чак до Великден не се устройваха вече ожщоселски хора и веселби.
Смрачеше ли се, хорото се разпускаше и децата отиваха при купите си. Хубаво изградените купи се подпалваха и огньовете лумваха. Децата в някакъв транс се носеха около огъня, викаха, скачаха, направо щурееха, засилваха запалените бутурници към небето.
Ако се случеше двата огъня – на горната и долната махала – да се разгорят едновременно, цялото село се озаряваше от техните пламъци. Възрастните, очаровани, гледаха като омагьосани. След загасването на огньовете и заливането на жарта с вода, което вече ставаше под командата на възрастните, всички се прибираха по домовете си.
На Сирни заговезни вечерята минаваше както във всички нормални български православни семейства: с опрощаването, каденето, гощаването, въртенето на халвата и хамкането.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Обичаи и традиционна храна за Сирни заговезни
Празници
Официални празници 2024