Възкресение Христово – Великден – обичаи за празника
Съдържание
Великден или още Възнесение Христово, или Пасха е празник, водещ началото си от дълбока древност. Смята, се че скитащите номадски и тракийски племена го празнували.
Дата на която се празнува имения ден
Великден 2024 е подвижен. Тази година го отбелязваве на 05 май 2024г., (неделя).
На Великден 2024 празнуват имената (именници)
ВЕЛИАН, ВЕЛИАНА, ВЕЛИЗАР, ВЕЛИЗАРА, ВЕЛИК, ВЕЛИКА, ВЕЛИЧКА, ВЕЛИЧКО, ВИЧО, ВЕЛИКО, ВЕЛИМИР, ВЕЛИМИРА, ВЕЛИН, ВЕЛИНА, ВЕЛИСЛАВ, ПАСКАЛ, ПАСКО, ПАСКАЛИНА
Ето и кратко видео с информация за Великден ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Историята на празника и някои легенди
Няма спор, че празникът е с дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат прадревните пролетни празници. Те са били свързани със смяната на природните цикли.
През далечния II век християните установяват, че празника на богинята на пролетта Истра (Eastre) съвпада с тогавашния Великден.
Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, откъдето идва и един от великденските символи – заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.
Празникът Цветница, който е в неделята преди Великден, е въведението към Великден.
Традиции и обичаи, свързани с Великден
Боядисване на великденски яйца
Според народните вярвания яйцето е символ на жизненото начало и обновителните процеси в природата. В древните митологии присъства идеята, че целият свят е създаден от яйце – яйцето е символ на Вселената.
Боядисването на великденски яйца може да бъде свързано и религиозни предания. Според тях, когато Божията майка отива в Рим, посрещайки императора, тя му подарява червено яйце – символ на Христовата кръв. От тогава християните започват да боядисват червени яйца и да ги подаряват един на друг. В годините започват да се използват и другите цветове.
Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Първото яйце трябва да е червено. Стопанката на къщата натърква с него бузките на децата и рисува кръст на челата им, за да са здрави и румени през годината. След това яйцето се поставя пред икона и се пази до следващата година. На следващата година се чупи и ако не се е развалило, хората в къщата ще се радват на здраве и благополучие през годината.
Месене на Великденски козунаци
Този обичай тръгва от дълбока дреност, когато момите месели обредни хлябове, които украсявали с оплетени елементи. Великденският козунак, които е символ на Христовото тяло, се е наложил у нас като елемент от Великденските традиции едва в началото на 18 век.
Козунаците се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни ярвания, хлябът има душа.
Тържествената литургия на Великден
Според традицията в полунощ – събота срещу неделя се ходи на църква за така наречената Тържествена литургия. Хората палят свещи и обикалят църквата ти пъти, а след това в полунощ започва литургията. Когато камбаните звъннат се поздравява с
„Христос Воскресе!“
и се отговаря с
„Воистина Воскресе“
Свещта се носи мълчешком до вкъщи.
Трапезата на Великден
Трапезата трябва да е богата и красиво украсена. На нея присъстват боядисаните пъстри великденски яйца и козунаците. В много части на страната е прието по Великден да се приготвя агнешко месо. Има много и различни зелените салати, чиито сезон настъпва и са невероятно крехки и вкусни.
Обичаи за Великден по света
- За мен беше изключително забавано, когато прочетох, че в старинните езически обичаи има „биене на мъжете“ или поливане с ледена вода, което се правело в първия ден от Страстната седмица. Втория ден бил посвещаван на същото мъжко „отмъщение“. Тези старинни традиции крият своите корени в дрените пролетни ритуали за почистване, пречистване и плодородие.
- В Англия четвъртата неделя от началото на Великите пости е Неделята на майката (Mother Sunday). Празникът е известен още като Неделя на розата и за вечеря обикновено се сервират подсладени зърнени храни.
- Във Франция път, до X век през Страстната седмица се практикувало събуждане с вода.
- В Ирландия, Велика Сряда се нарича Шпионска сряда, защото именно в този ден Юда предал Исус. В Ливан пък, този ден се смята за начало на лятото.
- Велики петък или още “Разпети петък” е голям празник. На този ден не се работи, защото вярвали, че ако забраната се наруши, голям град ще бие реколтата.
Има изключително много църковни обичаи и традиции, някои от който се изпълняват и до днес, но нямам намерение да ги засягам в тази статия.
Велкден у нас – традиции ии обичаи
Великден, един от най-святите християнски празници, е и български народен празник, свързан с многожество обичаи и ритуали. Според етнографите, това произтича от факта, че той е най-старият християнски празник.
Затова се посреща подобаващо – пречистени духовно, с радост и благодарност, нагиздени с нови дрехи, както повелява традицията./Новите дрехи са символ на промяната, на възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово./
Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес ги приемаме като част от сакралността на този ден. С такъв характер са и дните за подготовка на празника, наречении Велики, които са свързани с различни вярвания и обредности. В първите дни се прави почистване на домовете в очакване на празника.
Особенно тачени през Страстната седмица са сряда, четвъртък и петък, през които не се работи.
На Велика Сряда жените не работят женска работа, т.е. не щият, не тъкат и т.н.
На Велики Четвъртък, по традиция, се боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено /някъде, дори – първите три/, символизиращо възкресението и кръвта на Исус.
Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата на децата и натрива бузките им, за да са здрави и румени през цялата година. След това яйцето се слага пред домашната икона или някъде в дома, например в сандъка с момински чеиз.
Така се пази до следващия Великден, когато се чупи и по него се гадае за бъдещето на дома. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика Събота също се боядисват яйца.
В миналото за бои се използват естествени оцветители, като отвари от билки и растения. С отвара от брош /коренището му/ или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Освен това при украсата използват восък за рисуване преди боядисването, украсяват с различни листенца за отпечатък.
На Велики Четвъртък има и обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – Велики Петък. Такава е традицията у нас, според която те са неотменна част от великденската обредност, вторият основен символ на този ден.
Обикновено се правят в кръгла форма, украсяват се с плетеници и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската „кумица“. В различните краища на България носят различни названия: великденски кравай, яйчелник, кошара, квасник, плетеница, кукулник и др.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък, те са основен елемент от храната за празничния ден.
Велики Петък /Разпети петък/ е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
Вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве, за да се пречистят. Освен, че е един от последните дни от Великденските пости, той е денят с най-строг пост – от Разпети Петък до Велика Събота включително – не се яде и пие нищо.
На Велика Събота /Душна събота/ се отдава почит на мъртвите. Почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите.
На този ден, както се спомена, може да се боядисат яйцата. В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след която идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство.
На нея най-напред се разчупва обредният хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.
Основен момент в обредността според българската великденска традиция е боренето с яйца /„чукането с яйца“/, тъй като твърдата черупка символизира запечатаната гробница на Христос, а пропукването на яйцето – Неговото възкресение.
Този ритуал, символизиращ победата на възкресението над смъртта, е ритуал за здраве, при който най-ентусиазирани са децата.Те „се чукат” /кълцат/ още от заранта с червени яйца, търсейки най-якото яйце, „кълцок“. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера, момите – на кумицата си от Връбница.
Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно, съгласно традицията, има и агнешко.
След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.
В понеделник, първия ден от т.н. Светла /Томина/ неделя, в някои райони съществува обичай, наричан „размятане на яйца“, затова и денятсе нарича разметан понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Великденското яйце – история
Великден – Традицията повелява
Поверия за Великден
Храненето през великденските пости
Трапезата за Великден
Пожелания за Великден
Вкусни ястия за Великден
